Чл. 4

Член 4

1. Всички животни в стопанството, родени след 31 декември 1997 г. или предназначени за търговия в рамките на Общността след 1 януари 1998 г., се идентифицират с ушна марка, одобрена от компетентния орган, закачена на всяко ухо. И двете марки трябва да имат същия уникален идентификационен код, който прави възможно идентифицирането на всяко животно индивидуално, заедно със стопанството, в което е било родено. Чрез дерогация от горното изискване животни, родени преди 1 януари 1998 г., които са предназначени за търговия в рамките на Общността след тази дата, могат да бъдат идентифицирани в съответствие с Директива 92/102/ЕИО до 1 септември 1998 г.

Чрез дерогация от първа алинея животни, родени преди 1 януари 1998 г., които са предназначени за търговия в рамките на Общността след тази дата с оглед незабавно клане, могат да бъдат идентифицирани в съответствие с Директива 92/102/ЕИО до 1 септември 1999 г. Едър рогат добитък, предназначен за културни и спортни мероприятия (с изключение на панаири и изложби), може вместо ушна марка да бъде идентифициран с идентификационна система, която предлага еквивалентни гаранции и е разрешена от Комисията.

1. Ушната марка се прикрепя в срок, който трябва да се определи от държавата-членка от раждането на животното и във всички случаи преди животното да напусне стопанството, в което е било родено. Срокът не може да бъде по-дълъг от 30 дни до 31 декември 1999 г. включително и не по-дълъг от 20 дни след тази дата.

Въпреки това по искане на държава-членка и в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, Комисията може да определи обстоятелствата, при които държавите-членки могат да удължат максималния срок. Никое животно, родено след 31 декември 1997 г., не може да бъде преместено от стопанство, ако не е идентифицирано в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

1. Всяко животно, внесено от трета страна, което е преминало проверките, постановени в Директива 91/496/ЕИО и което остава в рамките на територията на Общността, се идентифицира в стопанството по местоназначение с ушна марка, която отговаря на изискванията на този член, в срок, който трябва да се определи от държавата-членка, но не повече от 20 дни след горепосочените проверки и при всички случаи преди напускането на стопанството.

Въпреки това не е необходимо да се идентифицира животно, ако стопанството по местоназначение е кланица, разположена в държава-членка, където са осъществени тези проверки, и животното е заклано в рамките на 20 дни от преминаването на проверките. Първоначалната идентификация, извършена от третата страна, се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, или, ако още не е напълно действаща, в регистрите, предвидени в член 3, заедно с идентификационния код, който е определен от държавата-членка по местоназначение.

1. Всяко животно от друга държава-членка запазва своята оригинална ушна марка.

1. Ушна марка не може да бъде отстранявана или заменяна без разрешение на компетентния орган.

1. Ушните марки се разпределят на стопанството, разпространяват се и се прикрепят на животните по начин, определен от компетентния орган.

1. Не по-късно от 31 декември 2001 г. Европейският парламент и Съветът, на основата на доклад на Комисията, придружен от предложения и в съответствие с процедурата, предвидена в член 95 от Договора, вземат решение по възможността за въвеждане на електронни идентификационни процедури в светлината на постигнатия напредък в тази област.