Чл. 4

Член 4

1. Член 2, параграфи 1 и 2 не се прилагат за предоставянето на финансови средства или икономически ресурси, необходими за своевременното предоставяне на хуманитарна помощ или за подпомагане на други дейности за задоволяване на основните човешки нужди, когато тази помощ или други дейности се осъществяват от:

а) Организацията на обединените нации, включително нейните програми, фондове и други образувания и органи, както и специализираните ѝ агенции и свързани организации; б) международни организации; в) хуманитарни организации със статут на наблюдатели в Общото събрание на Организацията на обединените нации и членове на тези хуманитарни организации; г) двустранно или многостранно финансирани неправителствени организации, участващи в плановете на Организацията на обединените нации за реагиране за хуманитарна помощ, плановете за реагиране при бежански кризи, други призиви на Организацията на обединените нации или хуманитарни групи, координирани от Службата на Организацията на обединените нации за координация на хуманитарните въпроси (OCHA); д) организации и агенции, които са получили сертификат за хуманитарно партньорство от Съюза или които са сертифицирани или признати от държава членка в съответствие с националните процедури; е) специализирани агенции на държавите членки; или ж) служителите, получателите на безвъзмездни средства, дъщерните дружества и партньорите по изпълнението на субектите, посочени в букви а)—е), докато и доколкото действат в това си качество.

1. Без да се засяга параграф 1 и чрез дерогация от член 2, параграфи 1 и 2, компетентните органи в държавите членки могат да разрешават освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при условия, каквито сметнат за подходящи, след като установят, че предоставянето на тези финансови средства или икономически ресурси е необходимо за своевременното предоставяне хуманитарна помощ или за подпомагане на други дейности за задоволяване на основни човешки нужди.

1. Разрешението се счита за дадено при липса на отрицателно решение, искане за информация или уведомление за удължаване на срока от страна на съответния компетентен орган в срок от пет работни дни от деня на получаване на искането за разрешение съгласно параграф 2.

Съответната държава членка информира останалите държави членки и Комисията за всяко разрешение, дадено съгласно настоящия член, в срок от четири седмици след даването на разрешението.