Чл. 20

Член 20

1. Само следните енергийни продукти са предмет на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО, свързани с контрола и движението:

а) продукти с кодове по КН 1507 и 1518, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво; б) продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30 и 2707 50; в) продукти с кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69. Все пак, при продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29, разпоредбите, свързани с контрола и движението, се отнасят само до големите търговски движения; г) продуктите с код по КН 2711 (с изключение на 2711 11, 2711 21 и 2711 29); д) продуктите с код по КН 2901 10; е) продуктите с кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44; ж) продуктите с код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво; з) продуктите с код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво.

1. Ако дадена държава-членка установи, че енергийни продукти, различни от посочените в параграф 1, са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като гориво за отопление или моторно гориво или по някакъв начин допускат избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци, тя трябва незабавно да информира Комисията. Тази разпоредба се отнася също така и до електроенергията. Комисията изпраща уведомлението до останалите държави-членки в рамките на един месец от неговото получаване. Решението дали въпросните продукти би следвала да бъдат предмет на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО, свързани с контрола и движението на стоки, трябва да се вземе в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.
2. Държавите-членки могат, съгласно двустранни споразумения, да отхвърлят някои или всички мерки, свързани с контрола, предвидени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на някои или всички продукти, посочени в параграф 1, доколкото те не са предмет на член 7 до член 9 от настоящата директива. Такива споразумения няма да засягат държави-членки, които не са страна по тях. Всички такива двустранни споразумения се известяват на Комисията, която от своя страна информира останалите държави-членки.