Чл. 41

Член 41 Категоризация на проблемите

1. Разрешаващият орган и, когато е приложимо — съответните национални органи по безопасността за района на използване, трябва да регистрират проблемите, установени при оценяването на досието към заявлението в дневник за вписвания (issues log) и да ги категоризират както следва:

а) „тип 1“: проблем, по който е необходим отговор от заявителя, за да бъде разбрано досието към заявлението; б) „тип 2“: проблем, който може да доведе до изменение на досието към заявлението или до малко по своя характер действие от страна на заявителя; характерът на действието, което да бъде предприето, се оставя на преценката на заявителя и не трябва да възпрепятства издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара;

6.4.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 90/85 в) „тип 3“: проблем, който поражда необходимост от изменение на досието към заявлението от страна на възложителя, но не възпрепятства издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара с допълнителни и/или по-ограничителни условия за използване на возилото и други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление, но все пак по този проблем трябва да бъде взети мерки за да може да се издаде разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара; всяко действие, което заявителят възнамерява да извърши за разрешаване на проблема, трябва да бъде предложено от заявителя и съгласувано от страната, установила проблема; г) „тип 4“: проблем, който поражда необходимост от изменение на досието към заявлението от страна на възложителя; при такъв проблем не се издава разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара, освен ако проблемът бъде разрешен; всяко действие, което заявителят възнамерява да извърши за разрешаване на проблема, трябва да бъде предложено от заявителя и съгласувано от страната, установила проблема. Проблемите от тип 4 включват по-специално случаите на несъответствие с изискванията съгласно член 26, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797.

След отговора на заявителя или предприетото от него действие във връзка с проблема, разрешаващият орган или 2. съответният национален орган по безопасността за района на използване трябва да направи повторна оценка на установения от него проблем, да го прекласифицира както е уместно и да зададе един от следните статуси за всеки от установените проблеми: а) „висящ проблем“ — в случай че предоставените от заявителя данни са незадоволителни и е необходима допълнителна информация; б) „приключен проблем“ — в случай че заявителят е дал подходящ отговор и не е останала някаква причина за безпокойство.