Чл. 2

Член 2

1. Базата за ДДС се определя от облагаемите транзакции, посочени в член 2 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизирането на законите на държаните-членки, свързани с данъците върху оборота — Обща система за данък добавена стойност: унифицирана база за оценка (7), последно изменена с Решение 84/386/ЕИО (8), с изключение на транзакциите, освободени по силата на членове 13—16 от тази директива.

1. За целите на прилагането на параграф 1, при определянето на средствата от ДДС се взема предвид следното:

— транзакциите, които в съответствие с член 28, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО подлежат на освобождаване, като се възстановява данъка, платен в предшестващия етап, — транзакции, които държавите-членки продължават да облагат по силата на член 28, параграф 3, буква a) от Директива 77/388/ЕИО, — транзакции, които държавите-членки продължават да освобождават по силата на член 28, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, — транзакции, които се облагат по силата на правото на избор, предоставено на облагаемите лица в държавите-членки по силата на член 28, параграф 3, буква в) от Директива 77/388/ЕИО.

1. Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки могат да оставят извън отчетите за определянето на средствата от ДДС, транзакциите на облагаеми лица, чийто годишен оборот, определен в съответствие с правилата, заложени в член 24, параграф 4 от Директива 77/388/ЕИО, не надвишават 10 000 ECU, конвертирани в националната валута по средния обменен курс за въпросната финансова година; държавите-членки могат да закръглят нагоре или надолу с до 10 %, сумите, получени след конвертирането.

ДЯЛ III Метод за изчисляване