Чл. 4

Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 година за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност

Регламент

Член 4

  1. За да изчисли теглата на различните ставки, посочени в член 3, държавата-членка трябва да направи разбивка по прилаганите ставки на ДДС, на всички транзакции, облагаеми по силата на националното ѝ законодателство, които не дават право на потребителите за приспадане на ДДС, като се отчете член 17 от Директива 77/388/ЕИО и потреблението в селски стопанства на стопани, които са на твърда ставка, както и техните преки продажби на крайни потребители.

Използваните при това изчисление ставки на ДДС следва да са онези, които в съответствие с параграф 7, се отразяват на приходите от ДДС, събрани през въпросната година. Транзакциите, които подлежат по силата на член 28, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО на освобождаване с възстановяване на данъка, платен на предишни етапи, следва да се разглеждат като облагаеми транзакции с нулева ставка.

  1. Разбивката по ставки на ДДС се прилага към следните категории, ако са в режим на ДДС, който не се приспада:

— крайното потребление на частните домакинства, в това число потреблението в селски стопанства от стопаните, които са на твърда ставка и техните преки продажби за крайни потребители, — междинното потребление на частни нетърговски институции и общите управленски институти, — междинното потребление на други сектори, — за формиране на брутния основен капитал на частни институции с нестопанска цел и общите управленски институти, — за формиране на брутния основен капитал в другите сектори, — земи за застрояване с подобрения и без подобрения, както са дефинирани в член 4, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, — транзакции със злато, освен злато за промишлени цели, извършвани на територията, посочена в член 3 от Директива 77/388/ЕИО по отношение на въпросната държава-членка.

  1. За целите на разбивката на крайното потребление, потреблението в селски стопанства от стопани, които са на твърда ставка и преките им продажби на крайни потребители, следва да се облагат по ставка, равна на налога върху входящите ресурси.
  1. Разбивката на транзакциите по статистически категории се извършва чрез данни, взети от националните отчети, изготвени в съответствие с Европейската система за интегрирани икономически счетоводни отчети (ESA). За изчисляването на собствената ресурсна база от ДДС за всяка дадена финансова година, трябва да се прави справка с националните отчети, свързани с предпоследната година, преди въпросната финансова година.

Дадена държава-членка може да бъде упълномощена в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, да използва данните, свързани с друга година, която обаче не може да е по-рано от пет години преди въпросната финансова година.

  1. За целите на идентифициране на транзакциите, които подлежат на неприспадаем ДДС и за изпълнение на разбивката по ставки на ДДС, държавите-членки може да се позовават на данни, взети от източници, допълващи Европейската система за интегрирани икономически счетоводни отчети ESA, които могат да бъдат адаптирани за целта, например, на първо място, от вътрешните национални отчети, ако те дават нужните разбивки или, ако това не е така, от всякакви други подходящи източници.
  1. За да се определи тежестта на всяка ставка, държавите-членки трябва да изчисляват отношението между стойността на транзакциите, към които се прилага въпросната ставка и съвкупната стойност на всички транзакции.
  1. В случай, че дадена държава-членка измени ставката на ДДС, приложима към всички или някои транзакции по начин, при който се засягат събраните приходи от ДДС, тя трябва да изчисли нова претеглена средна ставка. Новата претеглена средна ставка се прилага към приходите, получени от прилагането на изменената ставка или данъчно облагане.

Чрез дерогация от първата алинея, държавата-членка може да изчисли една претеглена средна ставка. За тази цел, транзакциите, към които ставката или третирането са променени, се разпределят по старите и новите ставки или по старото и новото третиране pro rata temporis (по временна ставка), като се отчита средният период от време между влизането в сила на новата ставка или третирането и събирането на приходите, породени от тази нова ставка или третиране, изчислени за цялата въпросна година. Този среден период може да бъде закръглен надолу до пълен месец.

Практика по чл. 4

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.