Чл. 1
Тринадесета директива на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
Член 1 По смисъла на настоящата директива: 1. „Данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на Общността“ означава данъчен субект по член 4, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО, който за периода по член 3, параграф 1 от настоящата директива не е осъществявал стопанска дейност на тази територия, нито е имал място на стопанска дейност (определена база), чрез което (която) се осъществяват търговски сделки или — в случай че не осъществява такава стопанска дейност или няма място на стопанска дейност (определена база) — постоянен адрес или обичайно местоживеене и който през същия период не е извършвал услуги или доставял стоки, предназначени за държавата-членка по член 2, с изключение на: а) транспортни услуги и свързани с тях спомагателни услуги, които са освободени сделки по силата на член 14, параграф 1, i), член 15 или член 16, параграф 1, Б, В и Г от Директива 77/388/ЕИО; б) извършени услуги, при които, по силата на член 21, параграф 1, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, данъкът се дължи единствено от лицето, на което са предоставени. 2. „Територията на Общността“ означава териториите на държавите-членки, на които се прилага Директива 77/388/ЕИО.
Практика по чл. 1
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.