Чл. 14

Член 14 Изготвяне на националните планове за възстановяване

1. Държавите членки изготвят национален план за възстановяване и извършват подготвително наблюдение и научни изследвания, необходими, за да се определят мерките за възстановяване, чрез които да бъдат постигнати целите за възстановяване и да бъдат изпълнени задълженията, посочени в членове 4 – 13, и за да се допринесе за общите цели на Съюза, посочени в член 1, като вземат предвид най-новите научни доказателства.

1. Държавите членки определят количествено площта, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяването, определени в членове 4 и 5, като вземат предвид състоянието на типовете местообитания, посочени в член 4, параграфи 1 и 4 и член 5, параграфи 1 и 2, както и качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5, които се наблюдават в екосистемите, обхванати от член 2. Количественото определяне се основава, наред с другото, на следната информация:

a) за всеки тип местообитание: i) общата площ на местообитанието и карта на нейното настоящо разпределение; ii) площта на местообитанието, която не е в добро състояние; iii) благоприятната референтна площ, като се вземат предвид записите за историческото разпределение и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата; iv) площите, които са най-подходящи за повторното установяване на типовете местообитания с оглед на текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата; б) достатъчното качество и количество на местообитанията на видовете, необходими за постигане на техния благоприятен природозащитен статус, като се вземат предвид местата, които са най-подходящи за повторно установяване на тези местообитания, и необходимата свързаност между тях, за да могат популациите на видовете да се развиват, както и текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата, конкуриращите се нужди на местообитанията и видовете и наличието на земеделска земя с висока природна стойност. За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква а) и член 5, параграф 1, буква а), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно. За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква б) и член 5, параграф 1, букви б), в) и г), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно или трябва да бъде известно съгласно член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7. Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2, тази държава членка определя процентите, посочени в същия член; Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5 и член 5, параграф 3, тази държава членка определя по-ниските проценти, избрани съгласно тези членове;

1. По отношение на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, държавите членки определят процента, посочен в член 5, параграф 1, буква г).

1. Държавите членки определят и картографират градските екосистемни зони, посочени в член 8, за всички свои градове и по-малки градове и предградия.

Градската екосистемна зона на град или по-малък град и предградие включва: a) целия град или по-малък град и предградие; или б) части от града или по-малкия град и предградието, включително най-малко неговите градски центрове, клъстери от градски тип и ако съответната държава членка прецени за уместно – периферни градски райони. Държавите членки могат да обединят градските екосистемни зони на два или повече съседни града или по-малки градове и предградия, или и двете, в една градска екосистемна зона, обща за тези градове или по-малки градове и предградия, съответно.

1. До 2030 г. държавите членки определят, чрез открит и ефективен процес и оценка въз основа на най-новите научни доказателства, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 10, и, ако е налична, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 11, задоволителните нива за:

a) з популациите на опрашителите, посочени в член 10, параграф 1, и за всеки от показателите, посочени в член 12, параграф 2; б) всеки от избраните показатели, посочени в член 11, параграф 2; в) всеки от избраните показатели, посочени в член 12, параграф 3; г) градските зелени площи, посочено в член 8, параграф 2; и д) покритието на дървесните корони в градските екосистеми, посочени в член 8, параграф 3.

1. Държавите членки определят и картографират земеделските и горските площи, които се нуждаят от възстановяване, по-специално местата, които поради интензификация или други фактори на управление се нуждаят от повишена свързаност и разнообразие на ландшафта.

1. В срок до 19 август 2025 г. всяка държава членка може да разработи методика за допълване на методиката, посочена в приложение IV, за да наблюдава голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта, които не са включени в общата методика, посочена в описанието на голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта във въпросното приложение. Комисията предоставя насоки относно рамката за разработване на тези методики в срок от 19 септември 2024 г.

1. Когато е приложимо, държавите членки определят намаляването на степента на възстановяване на оводняването в торфищата, използвани за селскостопански цели, както е посочено в член 11, параграф 4, пета алинея.

1. Държавите членки определят полезни взаимодействия с мерките за смекчаване на изменението на климата, адаптирането към него, неутралността по отношение на деградацията на земите и предотвратяването на бедствия и съответно отдават приоритет на мерките за възстановяване. Държавите членки вземат предвид също така:

a) своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999; б) дългосрочните си стратегии, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999; в) обвързващата обща цел на Съюза за 2030 г., определена в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001.

1. Държавите членки установяват полезни взаимодействия със селското и горското стопанство. Те също така набелязват съществуващите практики в областта на селското и горското стопанство, включително интервенциите по ОСП, които допринасят за целите на настоящия регламент.

1. Прилагането на настоящия регламент не предполага задължение за държавите членки да препрограмират финансирането по линия на ОСП, ОПОР или други програми и инструменти за финансиране на селското стопанство и рибарството в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.

1. Държавите членки могат да насърчават внедряването на частни или публични схеми за подпомагане в полза на заинтересованите страни, прилагащи мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12, включително управители и собственици на земи, земеделски стопани, горски стопани и рибари.

1. Държавите членки съгласуват разработването на националните планове за възстановяване с картографирането на зоните, които се изискват за постигането най-малко на националния им принос за целта за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., и когато е уместно – с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални инфраструктурни зони. По време на изготвянето на националните планове за възстановяване на природата държавите членки осигуряват полезни взаимодействия с изграждането на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и енергийна инфраструктура и с евентуалните зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и специални инфраструктурни зони, които са вече определени, и гарантират, че функционирането на тези зони, включително процедурите на издаване на разрешения, приложим в тези зони, както е предвидено в Директива (ЕС) 2018/2001, както и функционирането на проектите за мрежи, необходими за включване на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, и съответният процес на издаване на разрешения, остават непроменени.

1. При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки по-специално вземат предвид следното:

a) мерките за опазване, установени за защитените зони по „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО; б) рамките за приоритетни действия, изготвени в съответствие с Директива 92/43/ЕИО; в) мерките за постигане на добро количествено, екологично и химично състояние на водните обекти, включени в програмите от мерки и плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, както и в плановете за управление на риска от наводнения, изготвени в съответствие с Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (47); г) когато е приложимо, морските стратегии за постигане на добро състояние на околната среда за всички морски региони на Съюза, изготвени в съответствие с Директива 2008/56/ЕО; д) националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284; е) националните стратегии и плановете за действие в областта на биологичното разнообразие, разработени в съответствие с член 6 от Конвенцията за биологичното разнообразие; ж) когато е приложимо, мерките за опазване и управление, приети в рамките на ОПОР; з) стратегическите планове по ОСП, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115.

1. При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки вземат предвид и проектите за стратегически суровини от критично значение, когато са признати съгласно правото на Съюза.

1. При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки:

а) може да използват различните примери за мерки за възстановяване, изброени в приложение VII, в зависимост от специфичните национални и местни условия и най-новите научни доказателства; б) се стремят към оптимизация на екологичните, икономическите и социалните функции на екосистемите, както и на техния принос за устойчивото развитие на съответните региони и общности; в) могат да вземат предвид различното състояние в различните региони, свързано със социалните, икономическите и културните изисквания, с регионалните и местните характеристики и с гъстотата на населението. когато е целесъобразно, следва да се вземе предвид специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза, а именно тяхната отдалеченост, островният им характер, малката площ, трудните релеф и климат, както и богатото им биологично разнообразие и свързаните разходи за опазване и възстановяване на екосистемите им.

1. Когато е възможно, държавите членки насърчават полезните взаимодействия с националните планове за възстановяване на други държави членки, по-специално по отношение на трансграничните екосистеми или когато държавите членки имат общ морски регион или подрегион по смисъла на Директива 2008/56/ЕО.

1. Държавите членки могат, когато това е практически осъществимо и целесъобразно, за целите на създаването и прилагането на национални планове за възстановяване, във връзка с възстановяването и повторното установяване на морските екосистеми, да използват съществуващите регионални институционални структури за сътрудничество.

1. Когато държавите членки установят проблем, който има вероятност да попречи на изпълнението на задълженията за възстановяване и повторно установяване на морските екосистеми и който изисква мерки, по отношение на които те не са компетентни, поотделно или съвместно те се обръщат съответно към държавите членки, Комисията или международни организации с описание на установения проблем и на възможните мерки, с оглед на тяхното разглеждане и евентуално приемане.

1. Държавите членки гарантират, че планът за възстановяване се изготвя по открит, прозрачен, приобщаващ и ефективен начин и че на обществеността, включително на съответните заинтересовани страни, се предоставят навременни и ефективни възможности да участват в изготвянето му. Консултациите отговарят на изискванията, определени в Директива 2001/42/ЕО.