Чл. 33

Регламент (ЕС) 2024/1787 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942 (Текст от значение за ЕИП)

Регламент

Член 33 Санкции

  1. Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на разпоредби на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им.

Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи и включват най-малкото: а) глоби, съразмерни на щетите върху околната среда и въздействието върху безопасността и здравето на човека, определени на равнище, което: i) най-малкото ефективно лишава отговорните лица от икономическите ползи, произтичащи от нарушението; и ii) при повтарящи се тежки нарушения постепенно се увеличава; б) периодични финансови санкции, които да принудят операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите да преустановят установено нарушение, да се съобразят с решение, с което се разпореждат коригиращи действия или коригиращи мерки, да представят информация или да се подложат на инспекция, според случая. Държавите членки уведомяват Комисията за тези правила и мерки до 5 август 2025 г. и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

  1. Държавите членки гарантират в съответствие с националното право, че компетентните органи имат правомощията да налагат най-малкото следните административни санкции и административни мерки за нарушения на член 12, член 14, параграф 14, член 16, параграф 2, член 20, член 23, параграф 1, член 27, параграф 1, член 28, параграфи 1 и 2 и член 29, параграфи 1 и 2, при условие че не се застрашава сигурността на енергийните доставки:

а) приемане на решение, изискващо от лицето да прекрати нарушението; б) разпореждане на конфискация на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушенията, доколкото размерът им може да бъде определен; в) издаване на предупреждения или известия до обществеността; г) приемане на решение за налагане на периодични имуществени санкции; д) приемане на решение за налагане на административни глоби. По отношение на юридическите лица размерът на административните глоби, посочени в буква д), не надвишава 20 % от годишния оборот за предходната финансова година. По отношение на физическите лица размерът на тези глоби не надвишава 20 % от годишния доход за предходната календарна година.

  1. Когато правната система на държавата членка не предвижда административни глоби, глоби може да налагат компетентните национални съдилища по искане на компетентните органи. Тези глоби трябва да са ефективни и техният ефект да е равностоен на този на административните глоби, налагани от административните органи.
  1. При упражняването на правомощията си по настоящия член компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество, за да се уверят, че правомощията им се упражняват и административните санкции и административните мерки, които налагат, се определят и прилагат ефективно и последователно в целия Съюз.
  1. На санкции подлежат най-малкото следните нарушения:

а) неоказване от операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите на необходимото съдействие на компетентните или проверяващите органи за изпълнението на техните задачи в съответствие с настоящия регламент; б) неизвършване от операторите или операторите на мини на действията, предписани в докладите от инспекциите, посочени в член 6, параграфи 5 и 6; в) непредставяне от операторите или операторите на мини на докладите за емисиите на метан съгласно изискванията в член 12, член 18, параграф 3, член 20 и член 25, параграф 6, включително на декларацията от проверката, издадена от независим проверяващ орган в съответствие с член 8, параграф 4; г) непредставяне от операторите на програма за LDAR в съответствие с член 14, параграф 1 или непровеждане на преглед за LDAR в съответствие с член 14, параграфи 2, 5 и 6; д) неизвършване от операторите на ремонт или замяна на компоненти и на постоянен преглед на компонентите и нерегистрирането на течове в съответствие с член 14, параграфи 8—13; е) непредставяне от операторите на доклад в съответствие с член 14, параграф 14; ж) изпускане в атмосферата или изгаряне във факел, включително планово изгаряне във факел, от операторите или операторите на мини, с изключение на случаите, предвидени в член 15, параграфи 2 и 3, член 22, параграфи 1 и 2 и член 26, параграф 2; з) неспособност на операторите или операторите на мини да докажат необходимостта да използват изпускане в атмосферата — вместо изгаряне във факел, и изгаряне във факел — вместо обратно нагнетяване в пластовете, използване на място, съхранение за по-късна употреба или изпращане на метана на пазара — в случай на оператори, или използване или намаляване на емисиите — в случай на оператори на мини, в съответствие с член 15, параграфи 4 и 6, член 22, параграфи 1 и 2 и член 26, параграф 2; и) незамяна или неизползване от операторите на оборудването за изпускане в съответствие с член 15, параграф 5 и 7; й) неуведомяване или недокладване от операторите или операторите на мини на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел в съответствие с член 16, член 23, параграф 1 или член 26, според случая; к) използване на факелни тръби или съоръжения за изгаряне в нарушение на изискванията, определени в членове 17, 22 и 23; л) неприлагане от отговорната страна на мерки за намаляване на емисиите в съответствие с член 18, параграфи 6 и 9; м) непредставяне от вносителите на информацията, изисквана в съответствие с член 27, параграф 1 и приложение IХ; н) непредставяне от вносителите на информацията, изисквана в съответствие с член 28, параграфи 1 и 2; о) непредставяне от производителите или вносителите от Съюза на информацията, изисквана в съответствие с член 29, параграфи 1 и 2; п) неспазване от страна на производителите или вносителите от Съюза на максималните стойности на интензитета на метана, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 29, параграф 6.

  1. Когато бъдат изпълнени условията, посочени в член 15, параграф 8, държавите членки разглеждат възможността да намалят санкциите на операторите или да не им наложат такива за периода на изпълнение, който националните органи счетат за необходим.
  1. Държавите членки вземат предвид най-малко следните ориентировъчни критерии за налагането на санкции, когато е целесъобразно:

а) продължителността или временните ефекти, естеството и тежестта на нарушението; б) всяко действие, предприето от оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя за своевременно намаляване или коригиране на вредата; в) дали нарушението е извършено умишлено, или поради небрежност; г) всички предишни или повтарящи се нарушения на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя; д) реализираните икономически ползи или избегнатите загуби — пряко или косвено — от оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя вследствие на нарушението, ако са налични съответните данни; е) размера на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя; ж) степента на оказване на съдействие на органите; з) начина, по който нарушението е станало известно на органите, по-специално дали и до каква степен операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите своевременно са уведомили за нарушението; и) всеки друг утежняващ или смекчаващ фактор, приложим за обстоятелствата по случая, включително действия на трети страни.

  1. Държавите членки публикуват ежегодно информация за вида и размера на санкциите, наложени съгласно настоящия регламент, нарушенията и операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите, на които са наложени санкции.

Когато е приложимо, тази информация се съобщава в съответствие с член 22 от Директива (EС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета (30).

Практика по чл. 33

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.