Чл. 33
Регламент (ЕС) 2024/1787 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942 (Текст от значение за ЕИП)
Член 33 Санкции
- Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на разпоредби на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им.
Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи и включват най-малкото: а) глоби, съразмерни на щетите върху околната среда и въздействието върху безопасността и здравето на човека, определени на равнище, което: i) най-малкото ефективно лишава отговорните лица от икономическите ползи, произтичащи от нарушението; и ii) при повтарящи се тежки нарушения постепенно се увеличава; б) периодични финансови санкции, които да принудят операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите да преустановят установено нарушение, да се съобразят с решение, с което се разпореждат коригиращи действия или коригиращи мерки, да представят информация или да се подложат на инспекция, според случая. Държавите членки уведомяват Комисията за тези правила и мерки до 5 август 2025 г. и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.
- Държавите членки гарантират в съответствие с националното право, че компетентните органи имат правомощията да налагат най-малкото следните административни санкции и административни мерки за нарушения на член 12, член 14, параграф 14, член 16, параграф 2, член 20, член 23, параграф 1, член 27, параграф 1, член 28, параграфи 1 и 2 и член 29, параграфи 1 и 2, при условие че не се застрашава сигурността на енергийните доставки:
а) приемане на решение, изискващо от лицето да прекрати нарушението; б) разпореждане на конфискация на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушенията, доколкото размерът им може да бъде определен; в) издаване на предупреждения или известия до обществеността; г) приемане на решение за налагане на периодични имуществени санкции; д) приемане на решение за налагане на административни глоби. По отношение на юридическите лица размерът на административните глоби, посочени в буква д), не надвишава 20 % от годишния оборот за предходната финансова година. По отношение на физическите лица размерът на тези глоби не надвишава 20 % от годишния доход за предходната календарна година.
- Когато правната система на държавата членка не предвижда административни глоби, глоби може да налагат компетентните национални съдилища по искане на компетентните органи. Тези глоби трябва да са ефективни и техният ефект да е равностоен на този на административните глоби, налагани от административните органи.
- При упражняването на правомощията си по настоящия член компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество, за да се уверят, че правомощията им се упражняват и административните санкции и административните мерки, които налагат, се определят и прилагат ефективно и последователно в целия Съюз.
- На санкции подлежат най-малкото следните нарушения:
а) неоказване от операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите на необходимото съдействие на компетентните или проверяващите органи за изпълнението на техните задачи в съответствие с настоящия регламент; б) неизвършване от операторите или операторите на мини на действията, предписани в докладите от инспекциите, посочени в член 6, параграфи 5 и 6; в) непредставяне от операторите или операторите на мини на докладите за емисиите на метан съгласно изискванията в член 12, член 18, параграф 3, член 20 и член 25, параграф 6, включително на декларацията от проверката, издадена от независим проверяващ орган в съответствие с член 8, параграф 4; г) непредставяне от операторите на програма за LDAR в съответствие с член 14, параграф 1 или непровеждане на преглед за LDAR в съответствие с член 14, параграфи 2, 5 и 6; д) неизвършване от операторите на ремонт или замяна на компоненти и на постоянен преглед на компонентите и нерегистрирането на течове в съответствие с член 14, параграфи 8—13; е) непредставяне от операторите на доклад в съответствие с член 14, параграф 14; ж) изпускане в атмосферата или изгаряне във факел, включително планово изгаряне във факел, от операторите или операторите на мини, с изключение на случаите, предвидени в член 15, параграфи 2 и 3, член 22, параграфи 1 и 2 и член 26, параграф 2; з) неспособност на операторите или операторите на мини да докажат необходимостта да използват изпускане в атмосферата — вместо изгаряне във факел, и изгаряне във факел — вместо обратно нагнетяване в пластовете, използване на място, съхранение за по-късна употреба или изпращане на метана на пазара — в случай на оператори, или използване или намаляване на емисиите — в случай на оператори на мини, в съответствие с член 15, параграфи 4 и 6, член 22, параграфи 1 и 2 и член 26, параграф 2; и) незамяна или неизползване от операторите на оборудването за изпускане в съответствие с член 15, параграф 5 и 7; й) неуведомяване или недокладване от операторите или операторите на мини на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел в съответствие с член 16, член 23, параграф 1 или член 26, според случая; к) използване на факелни тръби или съоръжения за изгаряне в нарушение на изискванията, определени в членове 17, 22 и 23; л) неприлагане от отговорната страна на мерки за намаляване на емисиите в съответствие с член 18, параграфи 6 и 9; м) непредставяне от вносителите на информацията, изисквана в съответствие с член 27, параграф 1 и приложение IХ; н) непредставяне от вносителите на информацията, изисквана в съответствие с член 28, параграфи 1 и 2; о) непредставяне от производителите или вносителите от Съюза на информацията, изисквана в съответствие с член 29, параграфи 1 и 2; п) неспазване от страна на производителите или вносителите от Съюза на максималните стойности на интензитета на метана, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 29, параграф 6.
- Когато бъдат изпълнени условията, посочени в член 15, параграф 8, държавите членки разглеждат възможността да намалят санкциите на операторите или да не им наложат такива за периода на изпълнение, който националните органи счетат за необходим.
- Държавите членки вземат предвид най-малко следните ориентировъчни критерии за налагането на санкции, когато е целесъобразно:
а) продължителността или временните ефекти, естеството и тежестта на нарушението; б) всяко действие, предприето от оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя за своевременно намаляване или коригиране на вредата; в) дали нарушението е извършено умишлено, или поради небрежност; г) всички предишни или повтарящи се нарушения на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя; д) реализираните икономически ползи или избегнатите загуби — пряко или косвено — от оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя вследствие на нарушението, ако са налични съответните данни; е) размера на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя; ж) степента на оказване на съдействие на органите; з) начина, по който нарушението е станало известно на органите, по-специално дали и до каква степен операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите своевременно са уведомили за нарушението; и) всеки друг утежняващ или смекчаващ фактор, приложим за обстоятелствата по случая, включително действия на трети страни.
- Държавите членки публикуват ежегодно информация за вида и размера на санкциите, наложени съгласно настоящия регламент, нарушенията и операторите, предприятията, операторите на мини или вносителите, на които са наложени санкции.
Когато е приложимо, тази информация се съобщава в съответствие с член 22 от Директива (EС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета (30).
Практика по чл. 33
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.