Чл. 12

Член 12 Единен идентификационен код

1. Единните идентификационни кодове на оператора, посочени в приложение III, първа алинея, букви ж) и з), и единните идентификационни кодове на съоръжението, посочени в приложение III, първа алинея, буква и), трябва да съответстват на стандартите, посочени в приложение III, първа алинея буква в) и втора алинея, или на равностойни европейски или международни стандарти, докато в Официален вестник на Европейския съюз бъдат публикувани референтните номера на хармонизираните стандарти.

1. Когато единният идентификационен код на оператора, посочен в приложение III, първа алинея, буква з), все още не е наличен, икономическият оператор, който създава или актуализира цифровия продуктов паспорт, изисква единен идентификационен код на оператора от името на съответния участник и предоставя на този участник пълните данни за издадения единeн идентификационен код на оператора.

Преди да издаде искане, както е посочено в първа алинея, икономическият оператор, който създава или актуализира цифровия продуктов паспорт, иска потвърждение от този съответен участник, че не съществува единен идентификационен код.

1. Когато единният идентификационен код на съоръжението, посочен в приложение III, първа алинея, буква и), все още не е наличен, икономическият оператор, който създава или актуализира цифровия продуктов паспорт и предоставя на този участник пълните данни за издадения единен идентификационен код на съоръжението.

Преди да издаде искане, както е посочено в първа алинея, икономическият оператор, който създава или актуализира цифровия продуктов паспорт, иска потвърждение от съответния участник, че не съществува единен идентификационен код на съоръжението.

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 72 за допълване на настоящия регламент чрез създаване на правила и процедури, свързани с управлението на жизнения цикъл на единните идентификационни кодове и носителите на данни. По-специално, в тези делегирани актове:

а) се установяват правила за организациите, които желаят да станат орган, издаващ единни идентификационни кодове и носители на данни; както и б) се установяват правила за икономическите оператори, които желаят да създават собствени единни идентификационни кодове и носители на данни, без да разчитат на орган, издаващ единни идентификационни кодове и носители на данни.

1. В делегираните актове, приети съгласно параграф 4, се посочват:

а) критериите за придобиване на статут на орган, издаващ единни идентификационни кодове и носители на данни; б) ролята на органа, издаващ единни идентификационни кодове и носители на данни; в) правилата, които да гарантират, че единните идентификационни кодове и носителите на данни са надеждни, проверими и уникални в световен мащаб; г) правилата за създаване, поддържане, актуализиране и оттегляне на единните идентификационни кодове и носителите на данни; д) правилата, свързани с управлението на данните.

1. При установяването на правилата и процедурите, посочени в параграф 4, Комисията:

а) се стреми да гарантира оперативна съвместимост между различните подходи; б) взема предвид съответните съществуващи технически решения и стандарти; в) гарантира, че установените правила и процедури остават, във възможно най-голяма степен, технологично неутрални.