Чл. 30

За извършване на оценката на нивото на точност, пригодност и пълнота на външните данни застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че актюерската функция познава и разглежда в своя анализ надеждността на източниците на информация и последователността и стабилността на своя процес на събиране и публикуване на информация във времето.

Освен това застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че актюерската функция отчита всички реалистични допускания и относими методологии, прилагани за получаване на данни, включително всички корекции или опростявания, прилагани към данните в необработен вид. Актюерската функция трябва да е наясно и да отчита дали някакви промени са приложени във времето към външните данни, дали тези промени са свързани с допускания или свързани методологии или други процедури относно събирането на външни данни.

Когато е достъпно и уместно, застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че актюерската функция измерва качеството на наличните данни в контекста на анализа за определяне на резерви по отношение на наличните данни за индустриални или пазарни данни, които се считат за сравними, и по-конкретно по отношение на изискванията почл. 120, ал. 4 от Кодекса за застраховането. Всички съществени отклонения трябва да бъдат идентифицирани и разбрани от актюерската функция. Този анализ може да се отнася за специфичните особености на дадена хомогенна рискова група, която се оценява.