Чл. 101

Унгарската съгласна "j" (след гласна) се предава на български език с "й"; напр. (Abau#jva#r - Абауйвар, Buj - Буй).

При предаването на унгарските географски имена на български език съчетанията "ja (ja#)" се отразяват с "я", на "jo (jo#, jo')" - с "ьо" (след съгласна) и с "йо" (в началото на името и след гласна), на "ju (ju#, ju')" - с "ю". Съчетанието "je (je#)" се предава на български език с "йе" само в началото на географското име или в следисловие след гласна, докато съчетанието "ji" в оригиналното унгарско име се предава на български само с "и". Напр. (Baja - Бая, Ja#szbere#ny - Ясберен, Jobba#gyi - Йобади, Hajo#s - Хайош, Sajo# - Шайо, Hejo'ku.rt - Хейокюрт, Jutas - Юташ, Olaju.to' - Олаютьо, Je#ke - Йеке, Feje#r - Фейер, но: Dio#sjeno' - Диошеньо, Eperjes - Епереш, Novajidra#ny - Новаидран, Tokaji - Токай (съответно Tokaji-hegy - Токайска планина).