Чл. 109

Чл. 109.(1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:

1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:

а) [ai] - "1/4i" - "ai" - "ай"; напр. (...... - Neraida - Нерайда); б) [ei] - "Ћi" - "ei" - "ей"; напр. (...... - Vrachneika - Врахнейка); в) [oi] - "oi" - "oi" - "ой"; напр. (...... - Doirani - Дойрани); г) [ui] - "ovi" - "oui" - "уй";

1. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:

а) [ii] - "ioi" - "ii" - "ии"; напр. (...... - Agioi Deka - Агии Дека); б) [ie] - "iЋ" - "ie" - "ие"; напр. (...... - Ammadies - Амадиес); в) [io] - "iЊ" - "io" - "йо", "ьо"; напр. (...... - Io.annina - Йоанина); "io" - "io"; напр. (...... - Avliotes - Авльотес); г) [iu] - "iov" - "iou" - "ю"; напр. (...... - Anadiou - Анадю); д) [ia] - "i1/4", "i1/4#", "v1/4#" - "ia" - "я"; напр. (...... - Asterousia - Астеруся, ...... - Mathiatis - Матятис, ...... - Leptokarya - Лептокаря, ...... - Niata - Нята). (2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания "-я#"/"-йя" и "-ьо#"/"-йо", в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например: ...... - Sitia - Сития; ...... - Lamia - Ламия; ...... - Troia - Троя; ...... - Agia Napa - Агия Напа; ...... - Leivadia - Ливадя; ...... - Platania - Платаня; ...... - Eledio - Еледьо; ...... - Kipourgeio - Кипургио. (3) Гръцките окончания "-io(v)", "-..." се запазват в българския език. Напр. (...... - Sigrion - Сигрион, ...... - Agrinio - Агринио, ...... - Agios Efstathatios - Агиос Ефстатиос). (4) Типичните гръцки окончания "-Ћ1/4", "-Ћo", "-...", се запазват в българския език, т. е "-еа", "-ео", "-еос". Напр. (...... - Kallithea - Калитеа, ...... - Neo Ikonio - Нео Иконио, ...... - Neos Marmaras - Неос Мармарас).