Чл. 15

Имена на широко известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като традиционни.

По изключение някои неточно възприети в миналото имена се предават на български съобразно съвременната им звукова форма в съответния език (Барселона вм. Барцелона, Валенсия вм. Валенция, Венесуела вм. Венецуела, Нагасаки вм. Нагазаки и др.).

Традиционните форми се заменят, когато в съответната страна географските обекти са получили нови имена (Бангладеш вм. Източен Пакистан, Буркина Фасо вм. Горна Волта, Вануату вм. Нови Хебриди, Намибия вм. Югозападна Африка, Сулавеси вм. Целебес, Шри Ланка вм. Цейлон и др.).

При официални препоръки от съответната страна традиционните имена се заменят с транскрибирани оригинални форми (Кот д'Ивоар вм. Бряг на слоновата кост, Кабо Верде вм. Острови Зелени нос).

Запазват се като традиционни имената на географски обекти, утвърдили се в езиковата практика в преводна или полупреведена форма (нос Добра Надежда /англ. Cape of Good Hope/, Огнена земя /исп. Tierra del Fuego/, Скалисти планини /англ. Rocky Mountains/, Нова Каледония /фр. Nouvelle Caledonie/, Великобритания /англ. Great Britain/ и др.).

Прилагателните северен, южен, източен, западен и централен в съставните географски имена винаги се превеждат.