Чл. 33

Чл. 33.(1) Италианските гласни "a", "e", "i", "o", "u" се предават на български съответно с "а", "е", "и", "о", "у" (Lago di Como - Лаго ди Комо, Cuneo - Кунео). (2) Съчетанието "еа" в краесловие се предава на български с "еа" (Ivrea - Ивреа). (3) Гласната "i", когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на "i" спрямо гласната и от позицията им в името:

1. дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", когато са в средата на думата след съгласна се предават с "иа", "ие", "ио", "иу" (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино);
2. дифтонгът "ia" се предава с "я" в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с "ия" в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Alessandria - Алесандрия, Lombardia - Ломбардия);
3. дифтонгът "ie" се предава с "йе" в началото на името и в средата след гласна (Iesi - Йези; Maiela - Майела) и с "ие" в края на името след съгласна (Giulie - Джулие);
4. дифтонгът "io" се предава с "йо" в началото на думата и в средата след гласна (Ionico - Йонико; Fumaiolo - Фумайоло) и с "ио" в края на името след съгласна (Bisenzio - Бизенцио);
5. дифтонгът "iu" се предава с "ю" в началото на името и в средата след гласна (Iudica - Юдика; Mezzoiuso - Медзоюзо) и с "иу" след съгласна (Chiusi - Киузи);
6. дифтонгите "ai", "ei", "oi", "ui" се предават съответно с "ай", "ей", "ой", "уй", като по изключение дифтонгът "ei" само в края на многосрични имена се предава с "еи" (Aidone - Айдоне, Olzai - Олцай, Beinette - Бейнете, Belgioiso - Белджойзо; но Canazei di Fassa - Канацеи ди Фаса, Bultei - Бултеи).

(4) За графичния знак "j", остатък от по-стар правопис, се отнасят всички правила за полугласната "i" (Santa Loja - Санта Лоя, Jesolo - Йезоло).