Чл. 39

Чл. 39.При предаването на немските гласни се спазват следните правила:

1. не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини (чрез удвояване, с "h", "ie", отворена или затворена сричка и пр.), например, кратки гласни: Аrzberg - Арцберг, Gra.fendorf - Грефендорф, Ilfeld - Илфелд, Ybbs - Ибс, Homburg - Хомбург; дълги гласни: Baden - Баден, Ahlen - Ален, Aachen - Ахен, Saerbeck - Зарбек, Ehrenberg - Еренберг, Spree - Шпре, Iburg - Ибург, Ihle - Иле, Friedrichsruhe - Фридрихсруе, Obing - Обинг, Bohmte - Бомте, Hoof - Хоф, Urah - Урах, Suhl - Зул);
2. лабиализуваните гласни, отбелязвани графически с "o. (ое)" и "u. (ue, ui)" в началото на името и след гласна се предават съответно с "йо" и "ю", а след съгласна, включително и след шушкавите съгласни - с "ьо" и "ю" (O.lde - Йолде, Vio.l - Фийол, U.dem - Юдем, Uerdingen - Юрдинген, U.hlzen - Юлцен; No.rdlingen - Ньордлинген, Loebenstein - Льобенщайн, Duisburg - Дюсбург; Scho.nefeld - Шьонефелд, Schu.ttorf- Шюторф);
3. когато гласната "е" след "о (ое)" и "u (ue)" обозначава дължината им, тя не се транскрибира на български (Buer - Бур, Coesfeld - Косфелд, Oldesloe - Олдесло); изключение правят имената, в които според немското произношение гласната "е" е сричкообразуваща (Buchloe - Бухлое).