Чл. 65

Чл. 65.Руските гласни, за които, за разлика от българските, има отделен графичен знак, се транскрибират на български по следния начин:

1. гласната "е.", която представя йотувания звук "о", се предава с "йо" в началото на името или в средисловие след гласна, с "ьо" след съгласна и с "о" след шушкава съгласна (Е.ртом - Йортом, Ирае.ль - Ирайол, Ле.хта - Льохта, Же.лтое - Жолтое, Ще.кино - Шчокино);
2. характерният за руски език звук, отбелязван графично с "ы", се предава на български с "и" (Быково - Биково, Крымск - Кримск, Тывлино - Тивлино, Чаплыгин - Чаплигин);
3. широкото отворено руско "е", отбелязвано графично с "э", се предава на български с "е" (Энкэн - Енкен, Этыка - Етика);
4. при транскрипцията на български не се отразява характерният за руски език изговор на звука "е" като "йе" (Енисейск /изг. Йенисейск/ - Енисейск, Оргеев /изг. Оргейев/ - Оргеев, Высокое /изг. Въисокайе/ - Високое);
5. специфичният за руски език изговор на неударено "о" като "а" и на неударено "е" като "и" не се отразява при транскрипцията на руските географски имена на български (Бородино /изг. Бърадино/ - Бородино, Еремеево /изг. Иримьеевъ/ - Еремеево);
6. двойните гласни се запазват, когато принадлежат към различните съставки на географските имена и образуват отделни срички (Гордеевка - Гордеевка, Евсеево - Евсеево, Заангарское - Заангарское).