Чл. 177

Вътрешният модел и прогнозата за вероятностно разпределение, върху която той се основава, трябва да отговарят на критериите по ал. 2 - 9.

Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически техники, както и съответстват на методите, използвани за изчисляване на техническите резерви. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания. Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да бъде в състояние да обоснове допусканията, стоящи в основата на неговия вътрешен модел, пред комисията.

Данните, използвани за вътрешния модел, трябва да бъдат точни, пълни и подходящи. Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да осъвременява масивите от данни, използвани за изчисляване на прогнозата за вероятностното разпределение, най-малко веднъж годишно.

Конкретен метод за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение се избира от застрахователя, съответно презастрахователя. Независимо от избрания метод за изчисление способността на вътрешния модел да класифицира риска трябва да е достатъчна да гарантира широкото му използване и ролята му в системата на управление на застрахователя или презастрахователя, както и спазването на другите изисквания почл. 176, ал. 1. Вътрешният модел трябва да покрива всички значителни рискове, на които е изложен застрахователят, съответно презастрахователят, като покрива най-малко рисковете почл. 170, ал. 4.

По отношение на диверсификационните ефекти застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе предвид във вътрешния си модел зависимости както в рамките на рисковите категории, така и между тях, при условие че комисията прецени, че системата за оценка на тези диверсификационни ефекти е адекватна.

Застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе изцяло предвид влиянието на техниките за намаляване на риска във вътрешния си модел, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение във вътрешния модел.

Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да оценява точно във вътрешния си модел специфичните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции, когато те са съществени. Той оценява също така рисковете, свързани както с опциите на застрахованите лица, така и с договорните опции за застрахователя, съответно презастрахователя. За тази цел той взема под внимание въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции.

Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе предвид бъдещите действия на управителните си органи, които е логично да се предприемат при специфични обстоятелства. В тези случаи се взема под внимание и времето, необходимо за предприемане на такива действия.

Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да вземе предвид всички плащания към застраховани и ползващи се лица, които очаква да извърши, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, или не.