Чл. 26

Член 26 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 октомври 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

C. MALMSTRÖM

(1) ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 120.

(2) Становище на Европейския парламент от 24 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 24 септември 2009 г.

(3) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.

(4) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82.

(6) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(7) ОВ C 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(8) ОВ C 141, 19.5.2000 г., стр. 1.

(9) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

(10) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(11) ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24.

(12) ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19.

(13) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(14) ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 1.

(15) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(16) ОВ L 167, 22.6.1992 г., стр. 17.

(17) ОВ L 236, 18.9.1996 г., стр. 36.

(18) ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 33.

(19) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(20) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.

(21) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20.

(22) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.

(23) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1

(1) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.

(3) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Метод за определяне на генерични изисквания за екодизайн

(посочени в член 15, параграф 6) Генеричните изисквания за екодизайн са насочени към подобряване на екологичното представяне на продуктите, като вниманието е фокусирано върху значимите им екологични аспекти, без да определят допустими гранични стойности. Методът, посочен в настоящото приложение, трябва да се прилага, когато е нецелесъобразно да се определят допустими гранични стойности за изследваната стокова група. При изготвянето на проект за мярка по прилагането, който да представи на комитета по член 19, параграф 1, Комисията трябва да определи значимите екологични аспекти, които трябва да бъдат уточнени в мярката по прилагането. При изготвянето на мерки по прилагането, които определят генеричните изисквания за екодизайн в съответствие с член 15, ако е целесъобразно за продукта, обхванат от мярката по прилагането Комисията трябва да определи, съответните параметри на екодизайна измежду изброените в част 1, изискванията за предоставяне на информация измежду изброените в част 2 и изискванията към производителя, изброени в част 3.

Част 1. Параметри на екодизайн за продукти

1.1. Доколкото се отнасят за дизайна на продуктите, значимите екологични аспекти трябва да бъдат определени по отношение на следните фази от жизнения цикъл на продукта: а) подбор и използване на суровините; б) преработваща промишленост; в) опаковане, транспортиране и дистрибуция; г) монтиране и поддръжка; д) употреба; и е) излизане от употреба, което означава състоянието, когато продуктът е стигнал края на първата си употреба до окончателното му изхвърляне. 1.2. За всяка фаза трябва да бъдат оценени следните екологични аспекти, когато е относимо: а) прогнозното потребление на материали, енергия и други ресурси, като например прясна вода; б) очакваните емисии във въздуха, водата или почвата; в) очакваното замърсяване чрез физични ефекти, като например шум, вибрации, излъчване, електромагнитни полета; г) очакваното създаване на отпадъчни материали; и д) възможности за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на материали и/или енергия, като се вземат предвид изискванията на Директива 2002/96/ЕО. 1.3. За оценяването на потенциала за усъвършенстване на екологичните аспекти, посочени в точка 1.2, трябва да се използват по-специално следните параметри, когато е целесъобразно, и се допълват от други при необходимост: а) теглото и обема на продукта; б) използването на материали, получени от рециклиране; в) потреблението на енергия, вода и други ресурси през целия жизнен цикъл; г) използването на вещества, класифицирани като опасни за здравето и/или околната среда в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), и вземане под внимание законодателството относно маркетинга и използването на конкретни вещества, като например Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (2) или Директива 2002/95/ЕО; д) количеството и естеството на консумативите, необходими за правилната употреба и поддръжка; е) лесна повторна употреба и рециклиране, изразени чрез: брой на материалите и компонентите, използването на стандартни компоненти, необходимото време за демонтаж, сложност на необходимите инструменти за демонтаж, използване на стандарти за кодиране на компонентите и материалите с цел идентификация на компонентите и материалите, подходящи за повторна употреба и рециклиране (включително маркиране на пластмасовите части в съответствие със стандартите на ISO), използване на лесни за рециклиране материали, лесен достъп до ценни и други подходящи за рециклиране компоненти и материали; лесен достъп до компоненти и материали, съдържащи опасни вещества; ж) включването на използвани компоненти; з) избягването на технически решения, вредни за повторната употреба и рециклирането на компоненти и цели уреди; и) удължаване на жизнения цикъл, изразено чрез: минимален гаранционен срок, минимален срок за достъп до резервни части, възможност за приспособяване, възможност за увеличаване на капацитета, възможност за възстановяване; й) количество на произведените отпадъци и количество на произведените опасни вещества; к) емисии във въздуха (парникови газове, подкисляващи вещества, летливи органични съединения, вещества, изтъняващи озоновия слой, остатъчни органични замърсители, тежки метали, фини прахови частици и неразтворени твърди вещества), без да накърняват Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (3); л) емисии във водата (тежки метали, вещества с неблагоприятен ефект за кислородния баланс, остатъчни органични замърсители); и м) емисии в почвата (по-специално течове и разливи на опасни вещества през фазата на употреба на продукта, и потенциал за просмукване след изхвърляне като отпадък).

Част 2. Изисквания, свързани с предоставянето на информация

Мерките по прилагането могат да изискват предоставянето на информация от производителя, която може да повлияе на начина на манипулиране, употреба или рециклиране на продукта от страни, различни от производителя. Тази информация може да включва, когато е приложимо: а) информация от проектанта, свързана с процеса на производство; б) информация за потребителите относно значимите екологични характеристики и представяне на продукта, която придружава продукта, когато се пуска на пазара, за да позволи на потребителите да сравнят тези аспекти на продуктите; в) информация за потребителите относно начина на монтиране, употреба и поддръжка на продукта, за да се минимизира въздействието му върху околната среда и да се осигури оптимална продължителност на живота на продукта, както и относно връщането на излезлия от употреба продукт и при необходимост информация относно срока на достъп до резервни части и възможностите за повишаване на капацитета на продуктите; и г) информация за пречиствателните съоръжения при демонтаж, рециклиране или депониране на излезли от употреба продукти. Информацията следва да е показана на самия продукт, когато е възможно. Информацията трябва да е съобразена със задълженията по други законодателни актове на Общността, като например Директива 2002/96/ЕО.

Част 3. Изисквания към производителя

1. При разглеждането на екологичните аспекти, определени в мярката по прилагането като способни да бъдат повлияни в значителна степен чрез дизайна на продукта, производителите на продукти трябва да направят оценка на модела на продукта през целия му жизнен цикъл на базата на реалистични допускания за нормални условия и предназначение. Другите екологични аспекти може да бъдат изследвани доброволно. На базата на тази оценка производителите трябва да създадат екологичния профил на продукта. Той трябва да се основава на свързаните с околната среда характеристики на продукта и входните/изходните елементи през целия му жизнен цикъл, изразени с измерими физически величини. 2. Производителите трябва да използват оценката, за да оценят алтернативните проектни решения и постигнатото екологично представяне на продукта с помощта на условни критерии и показатели. Критериите и показателите трябва да се определят от Комисията в мярката по прилагането въз основа на информацията, събрана по време на изготвянето на мярката. Изборът на конкретно проектно решение трябва да постигне разумен баланс между различните екологични аспекти и между екологичните аспекти и други относими съображения, като безопасни и здравословни условия, технически изисквания за функционалност, качество и представяне, както и икономически аспекти, включващи производствени разходи и степен на реализируемост, като се съблюдават изискванията на съответното законодателство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Метод за определяне на специфични изисквания за екодизайн

(посочени в член 15, параграф 6) Специфичните изисквания за екодизайн са насочени към подобряването на избрани екологични аспекти на продукта. Те могат да бъдат във формата на изисквания за намаляване на потреблението на даден ресурс, като например допустимата граница за използването на даден ресурс през различните етапи на жизнения цикъл на продукта, когато е целесъобразно (например лимит за водопотребление през етапа на използване на продукта или за количеството от даден материал, включено в продукта, или изискване за минимално количество рециклиран материал). При изготвянето на мерки по прилагането, които определят специфичните изисквания за екодизайн в съответствие с член 15, когато е целесъобразно за продукта, обхванат от мярката по прилагането, Комисията трябва да определи съответните параметри на екодизайна измежду посочените в приложение I, част 1, и да определи нивата на изискванията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, както следва: 1. В резултат на технически, екологичен и икономически анализ трябва да се подберат няколко представителни модела на въпросния продукт на пазара и се определят техническите възможности за усъвършенстване на екологичното представяне на продукта, като се следи икономическата жизнеспособност на възможностите и се избягва значителното намаляване на представянето или на полезността за потребителите. Техническият, екологичният и икономическият анализ трябва също да определи, за разглежданите екологични аспекти, най-добре представящите се продукти и технологии на разположение на пазара. При анализа и при определянето на изискванията следва да се вземат предвид представянето на продуктите, които са на международните пазари, и показателите и критериите, залегнали в законодателствата на други страни. Въз основа на този анализ и като се вземе предвид икономическата и техническата осъществимост, както и потенциалът за усъвършенстване, трябва да се вземат конкретни мерки с оглед да се минимизира въздействието на продукта върху околната среда. Когато става въпрос за енергопотреблението на продукт в употреба, трябва да се определи нивото на енергийна ефективност или потребление, като се цели минимизиране на разходите през жизнения цикъл на продукта за крайните потребители за представителни модели на продукти, като се вземат предвид последствията за другите екологични аспекти. Методът на анализ на разходите през жизнения цикъл на продукта използва реален сконтов процент на базата на данни, представени от Европейската централна банка, и реалистична продължителност на живота на продукта; той се базира на сумата от колебанията на покупната цена (в резултат на колебанията на заводските цени) и на оперативните разходи, които произтичат от разликите в нивата на възможностите за технически подобрения, сконтирани за целия живот на разглежданите представителни модели на продукти. Оперативните разходи са преди всичко енергопотреблението и допълнителните разходи за други ресурси, като вода или перилен препарат. Анализът на чувствителността, обхващащ съответстващите фактори, като например цена на енергията и други ресурси, цената на суровините и производствени разходи, сконтовите проценти и, когато е целесъобразно, външни екологични разходи, включително за избягване на емисии на парникови газове, трябва да се извършва, за да се провери дали са настъпили значителни промени и дали генералните заключения са надеждни. Изискването съответно се адаптира. Подобна методология може да се прилага и за другите ресурси, като водата например. 2. За разработването на технически, екологични и икономически анализи може да се използва информация, налична по други дейности на Общността. Същото е в сила за информацията, която е достъпна по съществуващи програми, осъществявани в други части на света за определяне на специфично изискване за екодизайн към продукти, търгувани с икономическите партньори на Европейския съюз. 3. Датата на влизане на изискването в сила трябва да е съобразена с цикъла на повторно проектиране на продукта.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Маркировка „CE“

(посочена в член 5, параграф 2)

Маркировката „СЕ“ трябва да има височина най-малко 5 mm. При намаляване или увеличаване на маркировката „СЕ“ трябва да се запазят пропорциите, дадени на градуираната скица по-горе. Маркировката „СЕ“ се нанася върху продукта. Когато това е невъзможно, тя се нанася върху опаковката и върху съпровождащите продукта документи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Вътрешен проектен контрол

(посочен в член 8, параграф 2) 1. Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят или негов упълномощен представител, който осъществява задълженията, определени в точка 2, гарантира и декларира, че продуктът отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. ЕО декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя. 2. Производителят трябва да състави досие с техническата документация на продукта, което дава възможност за оценяване на съответствието на продукта с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Документацията трябва да съдържа по-специално: а) общо описание на продукта и предназначението му; б) резултатите от съответните проучвания за екологично оценяване, направени от производителя, и/или позовавания на библиография за екологично оценяване или казуси, които могат да се използват от производителя за оценяване, документиране и определяне на решения за стоков дизайн; в) екологичният профил, когато се изисква от мярката по прилагането; г) елементи от спецификацията за дизайн на продукта, свързани с екологичните аспекти на дизайна на продукта; д) списък на необходимите стандарти, посочени в член 10, приложим изцяло или частично, и описание на решенията, приети, за да се изпълнят изискванията на приложимата мярка по прилагането, когато не са приложени стандартите, предвидени в член 10, или когато тези стандарти не включват изцяло изискванията на приложимата мярка по прилагането; е) копие на информацията относно екологичните аспекти на дизайна на продукта, предоставена в съответствие с изискванията, определени в приложение I, част 2; и ж) резултатите от измервания на изпълнените изисквания за екодизайн, включително и подробни данни за съответствието на измерванията с изискванията за екодизайн, дадени в приложимата мярка по прилагането. 3. Производителят трябва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че продуктът е произведен в съответствие със спецификациите за дизайн, посочени в точка 2, и с изискванията на мярката, която е приложима за него.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Управленска система за оценяване на съответствие

(посочена в член 8, параграф 2)

1. Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят, който осъществява задълженията, определени в точка 2, гарантира и декларира, че продуктът отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. ЕО декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя.
2. За оценяване на съответствието на продукта може да се използва управленска система, при условие че производителят изпълнява екологичните елементи, определени в точка 3.
3. Екологични елементи на управленската система

В тази точка се определят елементите на управленската система и процедурите, с помощта на които производителят може да докаже, че продуктът съответства на изискванията на приложимата мярка по прилагането. 3.1. Политика за екологичното представяне на продукта Производителят трябва да е в състояние да докаже съответствие с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Производителят трябва също да е в състояние да осигури рамка за определяне и преглед на целите и показателите на екологичното представяне на продукта с оглед на подобряването на цялостното екологично представяне на продукта. Всички мерки, приети от производителя за подобряването на цялостното екологично представяне на продукта и за създаването на неговия екологичен профил, ако се изисква от мярката по прилагането, чрез дизайн и производство, трябва да се документират систематизирано и методично във формата на писани процедури и инструкции. Процедурите и инструкциите трябва да съдържат по-специално съответстващо описание на: а) списъка на документите, които трябва да се изготвят, за да се докаже съответствието на продукта, и — при необходимост — да се осигури достъп до него; б) целите и показателите на екологичното представяне на продукта и организационната структура, отговорностите, правомощията на ръководството и разпределението на ресурсите за тяхното постигане и поддържане; в) проверките и изпитванията, които трябва да се проведат, след като продуктът е произведен, за да се установи представянето на продукта в сравнение с показателите за екологично представяне; г) процедурите за контролиране на изискваната документация и за гарантиране, че тя редовно се актуализира; и д) метода на верификация на изпълнението и ефективността на екологичните елементи на управленската система. 3.2. Планиране Производителят трябва да създаде и поддържа: а) процедури за създаване на екологичния профил на продукта; б) цели и показатели на екологичното представяне на продукта, които разглеждат технологическите възможности, като вземат под внимание техническите и икономическите изисквания; и в) програма за постигане на тези цели. 3.3. Изпълнение и документация 3.3.1. Документацията относно управленската система трябва да отговаря по-специално на следното: а) отговорностите и пълномощията трябва да бъдат определени и документирани, за да се осигури ефективно екологично представяне на продукта и отчитане на работата му с цел контрол и усъвършенстване; б) документите трябва да бъдат създадени като посочват какви техники за контрол и верификация на дизайна и технологични и системни мерки са използвани при проектирането на продукта, и в) производителят трябва да създаде и поддържа информация, която прави описание на ключовите екологични елементи на управленската система и процедурите за контролиране на всички изисквани документи. 3.3.2. Документацията относно продукта трябва да съдържа по-специално: а) общо описание на продукта и предназначението му; б) резултатите от съответните проучвания за екологично оценяване, направени от производителя, и/или позовавания на библиография за екологично оценяване или казуси, които могат да се използват от производителя за оценяване, документиране и определяне на решения за стоков дизайн; в) екологичният профил, ако се изисква от мярката по прилагането; г) документи, представящи резултатите от измервания на изпълнените изисквания за екодизайн, включително и подробни данни за съответствието на измерванията с изискванията за екодизайн, дадени в приложимата мярка по прилагането; д) производителят трябва да създаде спецификации, посочващи по-специално стандартите, които са използвани; когато стандартите, посочени в член 10, не са приложени или когато те не включват изцяло изискванията на приложимата мярка по прилагането, се посочват средствата, използвани за осигуряване на съответствие; и е) копие на информацията относно екологичните аспекти на дизайна на продукта, предоставена в съответствие с изискванията, определени в приложение I, част 2. 3.4. Проверяващо и коригиращо действие 3.4.1. Производителят трябва: а) да взема всички необходими мерки, за да гарантира, че продуктът е произведен в съответствие с неговата спецификация за дизайн и с изискванията на мярката, която се прилага към него; б) да създава и поддържа процедури за разкриване и реагиране в случай на несъответствие и внася промени в документираните процедури, произтичащи от коригиращо действие; и в) да извършва най-малко през три години пълен вътрешен одит на управленската система в частта ѝ за екологичните елементи.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЕО декларация за съответствие

(посочена в член 5, параграф 3) ЕО декларацията за съответствие трябва да съдържа следните елементи: 1. Името и адреса на производителя или негов упълномощен представител; 2. Описание на модела, достатъчно за недвусмислената му идентификация; 3. Когато е целесъобразно, позоваванията на използваните хармонизирани стандарти; 4. Когато е целесъобразно, другите технически стандарти и спецификации, които са 5. Когато е целесъобразно, позоваванията на други актове на Общността, които регламентират нанасянето на маркировка „СЕ“, и 6. Идентификация и подпис на лицето, упълномощено да задължи производителя, или негов упълномощен представител.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Съдържание на мерките по прилагане

(посочени в член 15, параграф 8) Мярката по прилагането трябва да съдържа по-специално: 1. Точното определение на типа/типовете продукт/продукти, за които се прилага; 2. Изискванията за екодизайн към продукта/продуктите, за които се прилага, дата/дати за изпълнение, поетапни или временни мерки или срокове; а) когато става въпрос за генерични изисквания за екодизайн, съответните фази и аспекти, подбрани от посочените в приложение I, точки 1.1 и 1.2, придружени от примерни параметри, подбрани от посочените в приложение I, точка 1.3, като ръководство за оценяване на подобренията по отношение на определени екологични аспекти; б) когато става въпрос за специфични изисквания за екодизайн, техните нива; 3. Параметрите на екодизайна, посочени в приложение I, част 1, за които не са необходими изисквания за екодизайн; 4. Изискванията за монтиране на продукта, когато то има пряко въздействие върху екологичното представяне на продукта; 5. Стандартите и/или методи за измерване, които трябва да се използват; трябва да се използват хармонизирани стандарти, при тяхната наличност, чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз; 6. Подробна информация за оценяване на съответствието съгласно Решение 93/465/ЕИО: а) когато модулът/модулите, който(които) се прилага(т), се различава(т) от Модул А: факторите, довели до избора на конкретната процедура; б) когато е относимо, критериите за одобряване и/или сертификация на третите страни; Когато са определени различни модули в други „СЕ“ изисквания за същия продукт, модулът, определен в мярката по прилагането, трябва да има предимство за съответното изискване; 7. Изисквания за информацията, която се предоставя от производителите, предимно за елементите на техническата документация, които са необходими за по-лесното проверяване на съответствието на продукта с мярката по прилагането; 8. Продължителността на преходния период, през който държавите-членки са задължени да разрешат пускането на пазара и/или в действие на продуктите, които са в съответствие с действащите законови разпоредби на тяхна територия на датата на приемане на мярката по прилагането; 9. Датата за оценка и възможна ревизия на мярката по прилагането, съобразена със скоростта на техническия прогрес. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Саморегулиране

(посочено в член 17) В допълнение към основното правно изискване, че инициативите за саморегулиране трябва да са в съответствие с всички разпоредби от Договора (по-специално вътрешен пазар и правилата за конкуренция), както и с международните задължения на Общността, включително правилата за многостранна търговия, може да се използва следният неизчерпателен списък на примерни критерии, за да се направи оценка на приемливостта на инициативите за саморегулиране като алтернатива на мярка по прилагането в контекста на настоящата директива:

1. Открит достъп за участие

Инициативите за саморегулиране трябва да бъдат открити за участието на оператори от трети страни както на етапа на подготовка, така и на етапа на изпълнение.

1. Добавена стойност

Инициативите за саморегулиране трябва да създават добавена стойност (повече от „обичайното за бизнеса“) от гледна точка на подобряването на общото екологично представяне на продукта.

1. Представителност

Предприятията и техните асоциации, участващи в инициатива за саморегулиране, трябва да представляват по-голямата част от съответния икономически сектор, като изключенията са сведени до минимум. Вниманието трябва да е насочено към осигуряване на съблюдаването на правилата за конкуренция.

1. Количествено определени и поетапни цели

Целите, определени от заинтересованите страни, трябва да са ясни и недвусмислени, като се започне от ясното определяне на базовата линия. Ако инициативата за саморегулиране обхваща продължителен период от време, трябва да се включват междинни цели. Задължително се осигурява възможност за мониторинг на съответствието с целите и междинните цели по достъпен и достоверен начин, като се използват ясни и надеждни показатели. Разработването на такива показатели трябва да се улеснява от научноизследователската информация и изходните технически данни.

1. Участие на гражданското общество

С оглед на осигуряването на прозрачност инициативите за саморегулиране трябва да се оповестяват публично, включително чрез използването на Интернет и други електронни средства за разпространение на информация. Същото трябва да се прилага и за междинните и окончателните мониторингови доклади. Заинтересованите страни, включително държавите-членки, предприятията, НПО в областта на околната среда и асоциациите на потребителите, трябва да бъдат поканени за обсъждане на инициативите за саморегулиране.

1. Мониторинг и докладване

Инициативите за саморегулиране трябва да включват добре изградена система за мониторинг, с ясно определени отговорности за предприятията и независимите инспектори. Службите на Комисията, съвместно с участниците в инициативата за саморегулиране, трябва да бъдат поканени да следят постигането на целите. Планът за мониторинг и докладване трябва да бъде подробен, прозрачен и обективен. За службите на Комисията, подпомагани от комитета по член 19, параграф 1, трябва да остане преценката дали са постигнати целите на доброволното споразумение или други мерки за саморегулиране.

1. Разходна ефективност на администрирането на инициатива за саморегулиране

Разходите за администриране на инициатива за саморегулиране, по-специално тези за мониторинг, не трябва да създават непропорционално голяма административна тежест в сравнение с целите на инициативата и с другите инструменти на политиката, които са използвани.

1. Устойчивост

Инициативите за саморегулиране трябва да отговарят на целите на политиката на настоящата директива, включително и на интегрирания подход, и трябва да съответстват на икономическите и социалните измерения на устойчивото развитие. Защитата на интересите на потребителите, на здравословни условия, качество на живота и икономически интереси трябва да бъдат включени.

1. Съвместимост на стимулите

Малко вероятно е инициативите за саморегулиране да създадат очакваните резултати, ако други фактори и стимули — пазарен натиск, данъци и законодателство на национално ниво — изпращат противоречиви сигнали на участниците в инициативата за саморегулиране. Политическата последователност е от съществено значение в това отношение и трябва да бъде взета предвид при оценяването на ефективността на инициативата.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX ЧАСТ А

Отменена директива и списък с последващите ѝ изменения

(посочени в член 24) Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29)

Директива 2008/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 48) единствено член 1 ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право

(посочени в член 24) Директива Срок за транспониране 2005/32/ЕО 11 август 2007 г. 2008/28/ЕО — Приложение IX —

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Таблица на съответствието

Директива 2005/32/ЕО Настоящата директива Членове 1—20 Членове 1—20 Член 21 — Член 22 — Член 23 Член 21 Член 24 Член 22 Член 25 — — Член 23 — Член 24 Член 26 Член 25 Приложение X