Чл. 8

Член 8 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 февруари 1996 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27.

(2) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(3) ОВ L 291, 29.11.1993 г., стр. 14.

(4) ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40.

(1) Световна здравна организация. Енергийни нужди и нужди от протеин. Доклад от съвместна среща на ФАО/СЗО/Университет на ООН. Женева: Световна здравна организация, 1985 г. (поредица технически доклади, 724).

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ХРАНИ, КОИТО СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА НИСКОКАЛОРИЧНИ РЕЖИМИ НА ХРАНЕНЕ Спецификациите се отнасят за готови за употреба продукти, които се продават като такива или са приготвени съобразно указанията на производителя.

1. Енергийна стойност

1.1. Енергийната стойност на продуктите по член 1, параграф 2, буква а) трябва да бъде минимум 3 360 kJ (800 kcal) и максимум 5 040 kJ (1 200 kcal) за пълния дневен хранителен прием. 1.2. Енергийната стойност на продуктите по член 1, параграф 2, буква б) трябва да бъде минимум 840 kJ (200 kcal) и максимум 1 680 kJ (400 kcal) за едно хранене.

1. Протеини

2.1. Съдържанието на протеини в продуктите по член 1, параграф 2, букви а) и б) трябва да представлява между 25 и 50 % от общата енергийна стойност на тези продукти. Съдържанието на протеини в продуктите по член 1, параграф 2, буква а) в никакъв случай не трябва да надвишава 125 g. 2.2. Посочените по-горе разпоредби се отнасят до протеини, чиито химически индекс е равен на този на референтните протеини на ФАО/СЗО (1985 г.), представени в приложение II. Ако химичният индекс на протеина е по-малък от 100 % от този на ориентировъчния протеин, минималното количество от този протеин трябва да бъде съответно увеличено. Химичният индекс на протеина при всички случаи трябва да бъде най-малко равен на 80 % от индекса на ориентировъчния протеин. 2.3. „Химичен индекс“ е най-малкото отношение между количеството на всяка основна аминокиселина, която се съдържа в изследвания протеин и количеството от всяка съответна аминокиселина, която се съдържа в референтния протеин. 2.4. Във всички случаи, добавянето на аминокиселини се допуска само с цел повишаване на хранителната стойност на протеините и единствено в необходимите съотношения за постигане на тази цел.

1. Мазнини

3.1. Енергийната стойност на мазнините не трябва да надвишава 30 % от общата енергийна стойност на продукта. 3.2. В продуктите по член 1, параграф 2, буква а), количество линолеинова киселина (под формата на глицериди) не трябва да бъде по-малко от 4,5 g. 3.3. В продуктите по член 1, параграф 2, буква б), количество линолеинова киселина (под формата на глицериди) не трябва да бъде по-малко от 1 g.

1. Хранителни влакнини

Съдържанието на хранителните влакнини в продуктите по член 1, параграф 2, буква а), трябва да бъде най-малко 10 g и най-много 30 g за дневния хранителен прием.

1. Витамини и минерални соли

5.1. За един пълен дневен хранителен прием, продуктите по член 1, параграф 2, буква а), трябва да осигуряват най-малко:

100 % от количеството витамини и минерални соли, определени в таблицата. 5.2. Продуктите по член 1, параграф 2, буква б), трябва да осигуряват на едно хранене най-малко 30 % от количеството витамини и минерални, определени в таблицата и минимум 500 mg калий. ТАБЛИЦА Витамин A (µg RE) 700 Витамин D (µg) 5 Витамин E (mg-TE) 10 Витамин C (mg) 45 Тиамин (mg) 1,1 Рибофлавин (mg) 1,6 Ниацин (mg-NE) 18 Витамин В6

(mg) 1,5 Фолат (µg) 200 Витамин В12

(µg) 1,4 Биотин (µg) 15 Пантотенова киселина (mg) 3 Калций (mg) 700 Фосфор (mg) 550 Калий (mg) 3 100 Желязо (mg) 16 Цинк (mg) 9,5 Мед (mg) 1,1 Йод (µg) 130 Селен (µg) 55 Натрий (mg) 575 Магнезий (mg) 150 Манган (mg) 1

ПРИЛОЖЕНИЕ II СТРУКТУРА НА НУЖДИТЕ ОТ АМИНОКИСЕЛИНИ (1)

g/100 g протеини Цистин + метионин 1,7 Хистидин 1,6 Изолевцин 1,3 Левцин 1,9 Лизин 1,6 Фенилаланин + тирозин 1,9 Треонин 0,9 Триптофан 0,5 Валин 1,3