Чл. 17

Чл. 17.При установяване на нарушение на условията почл. 2, ал. 2,чл. 3, ал. 2ичл. 9, ал. 1Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" съобщава незабавно на компетентния орган на съответната държава цялата информация, свързана с нарушението.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Действително командироване в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България" е налице, когато гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на трета държава извършва в рамките на определен период работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище и дейност, различна от чисто вътрешноуправленска и/или административна дейност, са на територията на друга държава.
2. "Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими" са колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район в рамките на съответната професия или отрасъл.
3. "Морско лице" е лице по смисъла на§ 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2021 г.) С тази наредба се въвеждат изискванията наДиректива (ЕС) 2018/957на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 173/16 от 9 юли 2018 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. До изграждането на единния национален уебсайт почл. 10, ал. 1заявленията почл. 12, ал. 1се подават на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по работното място на командирования работник или служител.

§ 3. Работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба, привеждат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите и в срок до 30 дни от влизането и в сила.

§ 4. Наредбата се приема на основаниечл. 121а, ал. 8 КТичл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Преходни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 ОТ 15 ЯНУАРИ 2021 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В РАМКИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 382 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2016 Г. (ОБН. - ДВ, БР. 6 ОТ 2021 Г.) § 10. Когато командироването и изпращането на работници или служители на територията на Република България почл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на трудае започнало преди влизането в сила на постановлението, срокът почл. 9, ал. 6се изчислява от началната дата на командироването или изпращането.

Приложение № 1 къмчл. 9, ал. 5 (Предишно Приложение № 1 към чл. 9, ал. 3, изм. - ДВ, бр. 6 от 2021 г.) Дейности в областта настроителството, за които не се прилагачл. 9, ал. 4 Дейностите, за които не се прилагачл. 9, ал. 4, включват всичкистроителни работи, отнасящи се достроителството, ремонта, възстановяването, поддържането, изменението или разрушаването на сгради, включително работа, свързана със:

1. изкопни работи;
2. преместване на земни маси;
3. фактическистроителни работи;
4. сглобяване или разглобяване на панелни елементи;
5. довършителни работи или инсталиране;
6. изменения;
7. обновяване;
8. ремонт;
9. разглобяване;
10. разрушаване;
11. поддръжка;
12. поддържане, бояджийски работи и почистване;
13. подобрения.

Приложение № 2 къмчл. 12, ал. 1

Приложение № 3 къмчл. 15 Критерии за оценка на действителното командироване

1. За определяне на това, дали едно предприятие действително извършва дейности, различни от чисто вътрешноуправленски и/или административни дейности, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" извършва цялостна оценка на всички елементи, които окачествяват дейностите, извършвани от предприятието в държавата по установяване и при необходимост - в приемаща държава, като взема предвид следните обстоятелства, за период от 12 месеца преди датата на извършване на проверката:

а) мястото, където предприятието е регистрирало своето седалище и адрес на управление, използва помещения за своята дейност, плащаданъции вноски за социално осигуряване и притежава разрешение за извършване на професионална дейност, когато се изисква такова, или е регистрирано към професионални, съсловни или браншови организации в предвидените в закон случаи; б) мястото, където са наети на работа командированите или изпратените работници или служители и от което са командировани или изпратени; в) приложимото законодателство по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници или служители, от една страна, и между предприятието и неговите клиенти, от друга страна; г) мястото, където предприятието извършва значителна част от своята стопанска дейност и където работи неговият административен персонал; д) броя на изпълнените договори и/или размера на оборота, осъществен в държавата, по законодателството на която е регистрирано предприятието, като се взема предвид специфичното положение на новосъздадените предприятия и малките и средните предприятия.

1. За определяне на това, дали един командирован или изпратен работник или служител временно извършва своята работа в държава членка, различна от тази, в която той обичайно работи, се вземат предвид следните обстоятелства:

а) дали работата се извършва за ограничен период в друга държава членка; б) началната дата на командироването или изпращането; в) дали командироването или изпращането се извършва в държава членка, различна от тази, в която или от която командированият или изпратеният работник или служител обичайно извършва своята работа съгласноРегламент (ЕО) № 593/2008на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорните задължения (Рим I) (ОВ, L 177 от 04.07.2008); г) дали командированият или изпратеният работник или служител се връща, или се очаква да се върне на работа в държавата, от която е командирован или изпратен, след приключването на работата или предоставянето на услугите; д) естеството на дейностите; е) дали разходите за транспорт и настаняване са осигурени, или се възстановяват от работодателя, който командирова или изпраща работника или служителя, както и начина за тяхното възстановяване; ж) всички предходни периоди, през които длъжността е била заемана от същия или от друг командирован или изпратен работник или служител.

1. Обстоятелството, че дадена ситуация не отговаря на един или на повече от фактическите елементи, предвидени в т. 1 и 2, не означава автоматично, че тя не представлява командироване или изпращане. Оценката на тези елементи се преценява от контролните органи за всеки конкретен случай, като в нея се отчитат особеностите на ситуацията.
2. Контролните органи, наред с посочените критерии, следва да се ръководят от действителните обстоятелства, установени при проверките, свързани с извършването на работата, подчинеността и възнаграждението на работника или служителя, независимо от начина, по който страните са определили правоотношението в сключеното между тях договорно или недоговорно споразумение.

Приложение № 4 къмчл. 16 Методология за извършване на оценка на риска

1. Оценката на риска се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като при необходимост се привличат и други външни организации и специалисти.
2. На базата на извършената оценка на риска Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" планира извършването на проверки в обекти на контрол, в които има командировани или изпратени работници или служители.
3. Източници на информация за оценяване на риска са:

а) нормативните разпоредби; б) резултатите от контролната дейност в предходни периоди; в) българските и европейските практики; г) сигналите и жалбите от работници или служители, или техни представители; д) информацията, предоставяна от национални служби и институции; е) информацията, предоставяна от контролни органи в други държави; ж) данните от заявленията почл. 10, ал. 1; з) данните за предстоящо строителство на големи инфраструктурни обекти; и) данните за специфични проблеми в конкретни сектори на икономиката; к) всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.

1. Оценяването на риска включва следните етапи:

а) идентифициране на опасностите от нарушения на режима на командироването или изпращането; б) определяне на елементите на риска; в) оценяване на риска; г) изготвяне на план за извършване на проверки.

1. Идентифицирането на риска и обектите на проверка включва:

а) установяване на: аа) възможните нарушения при режима на командироването; бб) обектите, на които е възможно да се допуснат нарушенията; б) систематично проучване на всички аспекти на дейността на обектите, което включва: аа) анализ на основната дейност на предприятието; бб) анализ на дейността, която ще се извършва от командированите работници; вв) анализ на контролната дейност в обекта в предходни периоди; гг) анализ на контролната дейност в предходните периоди в конкретния сектор на икономиката, в която е активно предприятието; дд) общ брой на работниците и служителите в обекта; ее) общ брой на командированите или изпратените работници или служители; жж) средна продължителност на командироването или изпращането; в) определяне на обекти с потенциален риск от нарушения.

1. За идентифицираните обекти се извършва определяне на елементите на риска, което включва:

а) тежест на нарушението, която се преценява съобразно: аа) вида на нарушението; бб) тежестта на възможното нарушение - маловажно, общо и значително; вв) броя на работниците или служителите, на които може да са нарушени правата; б) вероятност на нарушението, която се преценява съобразно: аа) честотата, продължителността и спецификата на нарушението; бб) вероятността от извършване на нарушението.

1. С оценката на риска се установява необходимостта от извършване на проверки в обекти, подлежащи на контрол.