Чл. 9

Член 9 Заключителни разпоредби Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5, член 6, параграф 4 и член 8, параграф 9 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Останалите членове се прилагат от 1 януари 1999 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 ноември 1998 година.

За Съвета

Председател

R. EDLINGER

(1) ОВ С 246, 6.8.1998 г. стр. 12.

(2) ОВ С 328, 26.10.1998 г.

(3) Становище от 8 октомври 1998 г. (все още не публикувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

(5) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(6) ОВ L 281, 23.11.1995 г. стр. 31.

(7) ОВ L 52, 22.2.1997 г. стр. 1.

(8) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ А ПРЕДЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА 2.04. Единиците с институционална дейност, местна дейност или хомогенно производство, които образуват икономиката на дадена страна и чиито транзакции се записват в ЕСС/ESA, са тези единици, които имат икономически интереси на икономическата територия на страната. Тези единици, известни като резидентни единици, могат да имат или не националността на тази страна, да бъдат или да не бъдат юридически лица и да присъстват или не на икономическата територия на страната в момента на извършването на транзакциите. След дефиниране по този начин на пределите на националната икономика с оглед на резидентните единици е необходимо да се дефинира значението на понятията икономическа територия и център на икономически интереси. 2.05. Понятието „икономическа територия“ означава: а) географската територия, администрирана от правителство, в която свободно се движат лица, стоки, услуги и капитал; б) всички безмитни зони, митнически складове и фабриките под митнически контрол; в) националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф в международни води, спрямо които страната има изключителни права (1); г) териториалните анклави, т.е. географските територии, които се намират в останалата част на света и се ползват по силата на международни договори или спогодби от държавните органи на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и др.); д) залежите от нефт, природен газ и др. в международни води извън континенталния шелф на страната, по които работят единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните точки. 2.06 Икономическата територия не включва извънтериториалните анклави (т.е. части от собствената територия на страната, които се използват от държавните органи на други страни, институциите на Европейския съюз и международните организации съгласно международни договори или спогодби между страните (2). 2.07. Понятието „център на икономически интереси“ обозначава факта, че на икономическата територия съществува някакво местонахождение или форма, в която единицата се е ангажирала или възнамерява да се ангажира или да продължи ангажимента си в икономическа дейност или транзакции в значим мащаб, или за неопределено време, или за краен, но не дълъг период от време (една година или повече). Оттук следва, че за дадена единица, която извършва такива операции на икономическата територия на няколко държави, се счита че има център на икономически интереси във всяка от тях. Притежаването на земя и сгради в пределите на икономическата територия се счита само по себе си за достатъчно основание собственикът да има център на икономически интереси в тази страна. 2.08. На базата на тези дефиниции, единиците, за които се счита, че са резиденти за дадена страна, могат да бъдат разделени на: а) единици, които главно се занимават с производство, финанси, застраховане или преразпределение по отношение на всички свои транзакции с изключение на транзакциите, свързани със собствеността върху земя и сгради; б) единици, които главно се занимават с потребление (3) по отношение на всички свои транзакции с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради; в) всички единици в качеството си на собственици на земя и сгради, с изключение на собствениците на извънтериториални анклави, които са част от икономическата територия на други държави или са държави sui generis (виж параграф 2.06). 2.09. В случаите с единиците, които главно се занимават с производство, финанси, застраховане или преразпределение по отношение на всички свои транзакции с изключение на собствеността си върху земя и сгради, могат да се разграничат следните две категории: а) дейност, която се извършва изключително на икономическата територия на страната; единиците, които извършват такава дейност, са единици резиденти в страната; б) дейност, която се извършва в продължение на една година или повече на икономическата територия на няколко страни: за местна единица се счита само тази част от единицата, която има икономически интереси на икономическата територия на страната. Тя може да бъде: 1. или институционална резидентна единица, чиито дейности, извършвани в продължение на една година или повече в останалата част на света се изключват и се третират отделно (4), или 2. фиктивна резидентна единица по отношение на дейността, извършвана в страната в продължение на година или повече от единица, която е резидент в друга страна. 2.10. В случая с единиците, които главно се занимават с потребление с изключение в качеството си на собственик на земя и сгради, домакинствата, които имат център на икономически интереси в страната, се считат за резидентни единици, дори и когато пребивават в чужбина за кратки периоди (по-малко от една година). Те в частност включват: а) работещите от другата страна на границата, т.е. хората, които ежедневно прекосяват границата, за да работят в съседната страна; б) сезонните работници, т.е. хората, които напускат страната за няколко месеца, но за не повече от година, за да работят в друга страна в сектори, които периодично се нуждаят от допълнителна работна ръка; в) туристи, пациенти, студенти (5), гостуващи официални лица, бизнесмени, търговци, художници и членове на екипажи, които пътуват в чужбина; г) местните служители, които са наети в извънтериториалните анклави на чужди държави; д) служителите на институциите на Европейския съюз и на цивилните или военните международни организации, чиято главна квартира е в извънтериториалните анклави; е) длъжностните лица, цивилните и военните представители на правителството на страната (включително техните домакинства), които са се установили в териториалните анклави. 2.11. Всички единици в качеството си на собственици на земя и/или сгради, които са част от икономическата територия, се считат за местни единици или за фиктивни резидентни единици в страната, в която се намират въпросната земя или сгради.

(1) Рибарските кораби, другите кораби и плаващите платформи и самолети се третират в ЕСС/ESA както всички останали подвижни съоръжения, които са собственост и/или се експлоатират от резидентните единици за страната, или които са собственост на нерезидентни единици, но се експлоатират от резидентни единици. Транзакциите, свързани със собствеността (формирането на брутния постоянен капитал) и с ползването (отдаване под наем, застраховки и др.) на този вид съоръжения се записват към икономиката на страната, за която собственикът и/или операторът съответно са резиденти. Финансовият лизинг се счита за промяна на собствеността.

(2) Териториите, използвани от институциите на Европейския съюз и международните организации, съставляват територията sui generis на страната. Характеристиката на тези страни е, че единствените пребиваващи са самите институции (виж параграф 2.01, буква д).

(3) Потреблението не е единствената възможна дейност на домакинствата. Домакинствата могат като предприемачи да се ангажират с всякакъв вид икономическа дейност.

(4) Само в случаите на извършване на дейност в продължение на по-малко от година тя не се отделя от дейностите на институционална единица на производителя. Това също може да се направи, когато дейността в продължение на година или повече е значителна и при всички обстоятелства се извършва в инсталациите в чужбина. Единица, която присъства в дадена страна и която извършва строителна дейност в тази страна в продължение на по-малко от година, се счита че има център на икономически интереси на икономическата територия на тази страна, в случай че резултатът от строителната дейност се състои от формиране на брутен постоянен капитал. Такава единица условно се третира като местна за страната.

(5) Студентите винаги се третират като лица, пребиваващи в страната, без оглед на продължителността на обучението в чужбина.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б ПОДСЕКТОР: ЦЕНТРАЛНА БАНКА (S. 121) 2.45.

Дефиниция: Подсекторът „Централна банка“ (S.121) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, чиято основна функция е да емитират валута, да подържат вътрешната и външната стойност на валутата и да държат всички или част от международните резерви на страната. 2.46. В подсектор S.121 се класифицират следните финансови институции: а) националната централна банка, също в случая когато тя е част от Европейската система от централни банки; б) централните парични ведомства с главно публичен произход (например ведомствата, които управляват чуждестранна валута или емитирането на валута), които поддържат пълен набор от отчети и разполагат с автономност на решенията си спрямо централното правителство. Повечето от тези дейности се извършват или в централното правителство, или в централната банка. В такива случаи не съществуват отделни институционални единици. 2.47. Подсекторът S.121 не включва ведомствата и организациите, различни от централната банка, които регулират или надзирават финансовите дружества или финансовите пазари. ПОДСЕКТОР: ДРУГИ ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ (S.122) 2.48.

Дефиниция. Подсекторът „Други парично-финансови институции“ (S.122) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, освен тези, които са класифицирани в подсектора „Централна банка“, които основно се занимават с финансово посредничество и чиито предмет включва приемането на депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, които са различни от парично-финансовите институции, и които за своя сметка предоставят кредити и/или правят инвестиции в ценни книжа. 2.49. Парично-финансовите институции (ПФИ) се състоят от подсектора „Централна банка“ (S.121) и подсектора „Други парично-финансови институции (S.122) и съвпадат за статистически цели с парично-финансовите институции, както са дефинирани от ЕПИ.“ 2.50. Парично-финансовите институции не могат да се опишат просто като „банки“, тъй като е възможно да включват някои финансови дружества, които не се наричат „банки“, и други, на които в някои страни не е разрешено да се наричат така, като в същото време други финансови институции, които са е обявили за банки, може на практика да не са парично-финансови институции. По принцип в подсектор S.122 се включват следните финансови посредници: а) търговски банки, „универсални“ банки, „общи“ банки; б) спестовни каси (включително доверителните спестовни каси и спестовните банкови и кредитни асоциации); в) пощенски джиро институции, пощенските банки, джиро банки; г) банките за кредити за селските райони, банките за земеделски кредит; д) кооперативните кредитни банки, кредитните съюзи; е) специализираните банки (например търговски банки, емитетни къщи, частни банки). 2.51. Следните финансови посредници могат също да се класифицират в подсектор S.122, когато техният предмет включва приемането от населението на средства за възстановяване било във формата на депозити, или в друга форма като подновяване на емисия облигации или други сравними ценни книжа. В противен случай се класифицират като подсектор S.123: а) дружества, които се занимават с предоставяне на ипотеки (включително жилищно спестовни банки, ипотечни банки и ипотечни кредитни институции; б) Взаимните фондове (включително инвестиционните фондове, взаимните или единните фондове и други схеми за колективни инвестиции, например предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК); в) общинските кредитни институции. 2.52. В подсектор S.122 не се включват: а) компании, които единствено контролират и управляват група, която предимно се състои от други парично-финансови институции, но които сами по себе си не са други парично-финансови институции. Те се класифицират в подсектор S.123; б) нетърговски организации, които се приемат за независими юридически лица, които обслужват други парично-финансови институции, но самите те не се занимават с финансово посредничество. ПОДСЕКТОР: ДРУГИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОМПАНИИ И ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ (S.123) 2.53.

Дефиниция. Подсекторът „Други финансови посредници с изключение на застрахователни компании и пенсионните фондове“ (S.123) се състои от всички финансови дружества и квазидружества, които основно се занимават с финансово посредничество като приемат задължения във форма, различна от валута, депозити и/или близки заместители на депозити, спрямо институционални единици, които са различни от парично-финансовите институции или технически застрахователните резерви. 2.54. В подсектор S.123 се включват различни видове финансови посредници и по-специално тези, които основно се занимават с дългосрочно финансиране. В повечето случаи този преобладаващ вид падеж е базата за разграничаване от сектора на другите парично-финансови институции. Границата със застрахователните дружества и пенсионните фондове може да се определи на базата на несъществуването на задължения във формата на технически застрахователни резерви. 2.55. Освен ако не са парично-финансови институции, в този сектор се класифицират следните финансови дружества и квазидружества: а) дружества, които се занимават с финансов лизинг, б) дружества, които се занимават с продажба на изплащане и предоставяне на лично или търговско финансиране, в) дружества, които се занимават с факторинг, г) дилъри с ценни книжа и деривативи (за своя сметка), д) специализирани финансови дружества като компании за рисков капитал или капитал за развитие, компании за финансиране на износа или вноса, е) дружества за финансово обезпечение, които са създадени да държат обезпечени активи, ж) финансови посредници, които приемат депозити и/или близки заместители на депозити само от парично-финансови институции, з) холдингови дружества, които само контролират и управляват група поделения, които основно се занимават с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови дружества. 2.56. Подсектор S.123 не включва нетърговски организации, които се приемат за независими юридически лица, които обслужват други финансови посредници с изключение на застрахователните компании и пенсионните фондове, но сами не се занимават с финансово посредничество.