Чл. 15

Член 15

1. За целите на настоящия член в случаите, когато създадени вече в страната по произход семейства са били разделени поради обстоятелствата, свързани с масовото напвлизане, следните лица се считат за част от семейството:

а) брачният партньор на спонсора или неговия/нейния небрачен партньор в случай на стабилна извънбрачна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка урежда статута на небрачните двойки по начин, сравним с този на брачните двойки в законодателството, отнасящо се до чужденците; неженените непълнолетни деца на спонсора или на неговия/нейния брачен партньор, без оглед на това дали те са родени или не в брак, или са осиновени; б) други близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица по времето на събитията, довели до масовото навлизане и които са били изцяло или в значителна степен зависими от спонсора по това време.

1. В случаите, когато отделни членове на семейството се ползват от временна закрила в различни държави-членки, държавите-членки са задължени да съберат членовете на семейството, ако те отговарят на условията, посочени в параграф 1, буква а), вземайки предвид желанието на съответните членове на семейството. Държави-членки могат да събират членове на семейства, когато те отговарят на условията, посочени в параграф 1, буква б), вземайки предвид при всеки отделен случай допълнителните затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат заедно.
2. Когато спонсорът се ползва от временна закрила в една държава-членка и един или няколко членове на семейството не са все още в държава-членка, държавата-членка, където спонсорът се ползва от временна закрила, се задължава да събере членовете на семейството, които се нуждаят от закрила, със спонсора, ако те отговарят на условията, посочени в параграф 1, буква а). Държавата-членка може да събере членовете на семейството, които се нуждаят от закрила, със спонсора, ако те отговарят на условията, посочени в параграф 1, буква б), вземайки предвид при всеки отделен случай допълнителните затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат заедно.
3. При прилагането на настоящия член държавите-членки са задължени да вземат предвид най-вече интересите на детето.
4. Вземайки предвид членове 25 и 26, съответните държави-членки решават в коя държава-членка да се осъществи събирането на семейството.
5. На членовете на семейства, които са били събрани, се предоставя разрешение за пребиваване в рамките на временната закрила. За тази цел се издават документи или други подобни свидетелства. След прехвърлянето на членове на семейства на територията на друга държава-членка с цел събирането им по параграф 2 издадените разрешения за пребиваване се изземат и задълженията по отношение на съответните лица, свързани с временната закрила в държавата-членка, от която те отпътуват, се прекратяват.
6. Практическото прилагане на настоящия член може да изисква сътрудничество със съответните международни организации.
7. Всяка държава-членка е задължена по искане на друга държава-членка да предостави информацията, предвидена в приложение II, отнасяща се до лице, получаващо временна закрила, необходима за разглеждане на въпрос по настоящия член.