Чл. 2

Член 2 Лицензия за износ

1. Износът на паметници на културата извън митническата територия на Общността подлежи на представяне на лицензия за износ.

1. Лицензия за износ се издава по молба на съответното лице:

а) от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия въпросните паметници на културата се намират правомерно и окончателно към 1 януари 1993 г.; б) или, след тази дата, от компетентен орган на държавата-членка, на чиято територия се намират било след правомерно и окончателно прехвърляне от друга държава-членка, или внос от трета страна, или повторен внос от трета страна след правомерно изпращане от държава-членка до въпросната страна. Въпреки това, без да се засяга параграф 4, компетентната държава-членка в съответствие с първа алинея, буква а) или б), е оправомощена да не изисква лицензии за износ за паметници на културата, посочени в първо и второ тире по категорията А1 от приложение I, когато последните са с ограничен археологически или научен интерес, при условие че не са директен продукт от разкопки, находки или археологически обекти на територията на държава-членка, както и че присъствието им на пазара е законно. За целите на настоящия регламент лицензия за износ може да бъде отказана, когато въпросните паметници на културата са предмет на законодателство, защитаващо национално богатство с артистична, историческа или археологическа стойност на съответната държава-членка. При необходимост органът, посочен в първа алинея, буква б), влиза в контакт с компетентните органи на държавата-членка, от чиято територия е пристигнал въпросният паметник на културата, и в частност компетентните органи по смисъла на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка (5).

1. Лицензията за износ е валидена за цялата Общност.

1. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, прекият износ от митническата територия на Общността на национални богатства с артистична, историческа или археологическа стойност, които не са паметници на културата по смисъла на настоящия регламент, е предмет на националното законодателство на държавата-членка, откъдето се изнасят.