Чл. 4

Член 4

1. Държавите-членки гарантират, че даден сорт е признат само когато той е различим, стабилен и достатъчно хомогенен. Сортът трябва да бъде със задоволителни биологични и стопански качества.
2. Изпитване за биологични и стопански качества не се изисква:

а) за признаването на сортове от зърнени растения, ако селекционерът декларира, че посевен материал от неговия сорт не е предназначен за производството на фуражни култури; б) за признаването на сортове, чиито посевен материал ще се търгува в друга държава-членка, която вече е признала сортовете от гледна точка на техните биологични и стопански качества; в) за признаването на сортове (самоопрашени линии, хибриди), които са предназначени да бъдат използвани единствено като компоненти за хибридни сортове, отговарящи на изискванията на параграф 1.

1. В случай на сортове, за които се прилага параграф 2, буква а), може да бъде решено, в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, и доколкото тази мярка е оправдана в интерес на свободното движение на посевния материал в Общността, сортовете да докажат чрез съответно изпитване, че са подходящи за използването, за което са обявени. В такива случаи трябва да бъдат определени условията за изпитване.
2. В случай на генетично модифициран сорт по смисъла на член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 90/220/ЕИО сортът се признава само ако са били взети съответни мерки за избягване рисковете за здравето на хората и за околната среда.
3. Когато посевният материал, получен от растителен сорт, е предназначен за храна или хранителна съставка, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 258/97, то тези храни или хранителни съставки не трябва:

— да представляват опасност за потребителя, — да въвеждат в заблуждение потребителя, — да се различават от храни или хранителни съставки, които са предназначени да заменят до степен, при която тяхната нормална консумация да бъде неблагоприятна за потребителя от гледна точка на хранителната стойност.

1. В интерес на запазването на растителните генетични ресурси, както е уточнено в член 20, параграф 2, държавите-членки могат да се отклоняват от критериите за признаване, посочени в първото изречение на параграф 1, доколкото са създадени специфични условия в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, като се имат предвид изискванията на член 20, параграф 3, букви а) и б).