Чл. 20

Член 20 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 26 април 1999 година.

За Съвета

Председател

J. FISCHER

(1) ОВ С 156, 24.5.1997 г., стр. 10.

(2) ОВ С 355, 21.11.1997 г., стр. 4.

(3) Становище на Европейския парламент от 19 февруари 1998 г. (ОВ C 80, 16.3.1998 г., стр. 196), Обща позиция на Съвета от 4 юни 1998 г. (ОВ C 333, 30.10.1998 г., стр. 15) и Решение на Европейския парламент от 3 февруари 1999 г. (ОВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 78).

(4) ОВ C 122,18.5.1990 г., стр. 2.

(5) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

(6) ОВ L 257, 10. 10. 1996 г., стр. 26.

(7) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 94/31/ЕО (ОВ L 168, 2.7. 1994 г., стр. 28).

(8) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр.40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО ( ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр.5).

(9) ОВ L 158, 23.6.1990 г.,стр. 56.

(10) ОВ L 30, 6.2.1993 г.,стр.1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 120/97 (ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 14).

(11) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

(1) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 337, 31.12.19991 г., стр. 48).

(1) Или чрез други подходящи методи.

(2) Честотата на вземане на проби може да се приведе в съответствие в зависимост от морфологията на депото (погребани, заровени и т.н. отпадъци). Това трябва да се уточни в разрешителното.

(3) Параметрите за измерване и веществата за анализ варират в зависимост от състава на депонираните отпадъци: те трябва да бъдат дадени в разрешителното и да отразяват характеристиките на отпадъците по отношение на продуктите от излугването.

(4) Ако изчисляването на данните покаже, че по-големите интервали от време са също толкова ефективни, те също могат да бъдат приведени в съответствие. За продуктите от излугването проводимостта трябва да се отчита най-малко веднъж годишно.

(5) Тези измервания се отнасят главно до съдържанието на органични вещества в отпадъците.

(6) СН4, CO2, O2 — редовно, останалите газове — според необходимата честота предвид състава на депонираните отпадъци, за да се отразят свойствата на последните по отношение на продуктите от излугването.

(7) Ефективността на системите за извличане на газове трябва да се проверява редовно.

(8) В зависимост от характеристиките на депото компетентният орган може да реши, че тези измервания повече не се изискват; той ще докладва съгласно член 15 от настоящата директива. Точки 2.1 и 2.2 се прилагат само където се събира продукт от излугване — виж приложение I, точка 2.

(9) Препоръчвани параметри: рН, газо- и прахообразни органични съединения, изразени като общи въглеводороди, феноли, тежки метали, флуор, арсен и неговите съединения, петрол/въглеводороди.

(10) Ако нивата на подземните води се колебаят, честотата трябва да се увеличи.

(11) Честотата на извършваните измервания трябва да се базира на познаването и изчислението на скоростта на подземния поток, в случай че са достигнати праговите нива, и на възможността за възстановителни действия.

(12) Когато е достигнато праговото ниво, виж буква В, тогава се налага извършването на проверка чрез вземане на нова проба. Когато нивото се потвърди, трябва да се изготви план за намеса (предвиден в разрешителното).

(13) Данни за състоянието на съответното депо: повърхност, заета от отпадъци, ниво и състав на отпадъците, методи за депониране, време и честота за депониране, пресмятане на остатъчния капацитет на депото.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ВСИЧКИ КАТЕГОРИИ ДЕПА

1. Разположение

1.1. Разположението на депата трябва да се съобрази със: a) разстоянието от границата на депото до обитаемите и развлекателните зони, водните пътища и басейните и други земеделски и градски територии; б) съществуването на подземни води, крайбрежни води или защитени територии в района; в) геоложките и хидрогеоложките условия на района; г) риска от наводнения, утаяване, свличане на почвата или образуване на лавини; д) защитата на природата или наличието на културни паметници на тази територия. 1.2. Депата се разрешават, само ако предвид характеристиките на мястото съответстват на гореизложените условия или на съответните корективни мерки и не представляват сериозна опасност за околната среда.

1. Контрол върху водите и продуктите от излугването

По отношение характеристиките на депото и метеорологичните условия трябва да бъдат предприети мерки за: — ограничаване на количествата в резултат от утаяването на водата в депото, — предпазване от инфилтриране на повърхностни и подземни води в депонираните отпадъци, — събиране на замърсените води и инфилтрати. Ако оценката, базирана на местоположението на депото и отпадъците, които ще се приемат, показва, че депото не представлява потенциална заплаха за околната среда, компетентният орган може да реши, че това условие няма да се прилага, — пречистване на отпадните води и продуктите от излугването, събирани в депото, за да достигнат необходимото количество за тяхното заустване. Горните разпоредби могат да не се прилагат за депата за инертни отпадъци.

1. Опазване на почвата и водите

3.1. Депата трябва да бъдат разположени и построени така, че да отговарят на необходимите условия за предотвратяванe на замърсяването на почвата, подземните или повърхностните води и да осигуряват ефикасното събиране на продуктите от излугването, за подходящо време и съгласно изискваните по раздел 2 условия. Защитата на почвата, на подземните и на повърхностните води става чрез комбиниране на геоложката бариера и долната граница през активната фаза и чрез комбиниране на геоложката бариера и горната граница през пасивната (след закриването). 3.2. Геоложката бариера се определя от геоложките и хидрогеоложките условия под и във околностите на депото, които осигуряват достатъчен капацитет на разреждане за предотвратяване на потенциалния риск за почвата и подземните води. Основата и страните на депото трябва да съдържат минерални слоеве, които отговарят на изискванията за пропускливост и плътност с комбиниран ефект за защита на почвата, подземните и повърхностните води, най-малко еквивалентни на следните показатели: — депа за опасни отпадъци: К ≤ 1,0 × 10-9 м/сек; дебелина ≥ 5 м, — депа за безопасни отпадъци: К ≤ 1,0 × 10-9 м/сек; дебелина ≥ 1 м, — депа за инертни отпадъци: K ≤ 1,0 × 10-7 м/сек; дебелина ≥ 1 м, м/сек: метра в секунда. Там, където геоложката бариера не отговаря по естествен начин на условията, тя може да бъде изкуствено подсилена и завършена с други средства, така че да дава еквивалентна защита. Изкуствено създадената геоложка бариера трябва да бъде с дебелина не по-малко от 0,5 метра. 3.3 В допълнение към гореописаната геоложка бариера събирането на продуктите от излугването и запечатващата система трябва да бъдат добавени във връзка със следните принципи, за да се гарантира, че акумулирането на инфилтратите в депото е сведено до минимум: Събиране на продуктите от излугването и запечатване на дъната на депа за отпадъци Категории депа Безопасни отпадъци Опасни отпадъци Изкуствен уплътнител Изисква се Изисква се Дренажни пластове ≥ 0,5 м Изисква се Изисква се Държавите-членки могат да установят общи или специфични изисквания за депата за инертни отпадъци и за характеристиките на гореспоменатите технически средства. Ако след преглед на рисковете за околната среда компетентният орган счита, че е необходимо да предотврати образуването на продукти от излугване, ще може да се изиска система за непропускливост на почвата. Препоръките за повърхностното запечатване са следните: Категории депа Безопасни отпадъци Опасни отпадъци Газови дренажни пластове Изисква се Не се изисква Изкуствен уплътнител Не се изисква Изисква се Непропусклив минерален пласт Изисква се Изисква се Дренажни пластове > 0,5 м Изисква се Изисква се Повърхностно покритие на почвата > 1 м Изисква се Изисква се 3.4 Ако на базата на оценката за рисковете за околната среда, по-специално предвид Директива 80/68/ЕИО (1), компетентният орган счита в съответствие с раздел 2 („Контрол върху водите и продуктите от излугването“),че не е необходимо събирането и обработването на продуктите от излугването, или ако е установил, че депото не представлява потенциална заплаха за почвата, подземните или повърхностните води, изискванията на точки 3.2 и 3.3 по-горе могат да бъдат съответно смекчени. В случай на депа за инертни отпадъци тези изисквания могат да бъдат приведени в съответствие с националното законодателство. 3.5. Методът, които се използва за определяне на коефициента на пропускливост на депата в областта и в целия обсег на депото трябва да бъде определен и одобрен от комитета, предвиден в член 17 от настоящата директива.

1. Контрол на газовете

4.1. Приемат се подходящи мерки за ограничаване натрупването и отделянето на газове от депата (приложение III). 4.2. Газовете от депа трябва да бъдат събирани от всички депа за биоразградими отпадъци и да се обработват и използват. Ако газовете не могат да се използват за производство на енергия, трябва да бъдат изгорени. 4.3. Събирането, третирането и използването на газовете от депа съгласно точка 4.2 трябва да се извършва така, че да ограничи до максимум щети или увреждания, причинени на околната среда и здравето на човека.

1. Вреди и опасности

Приемат се мерки за минимизиране на вредите и опасностите, които произтичат от депата вследствие на: — емисии на миризми и прах, — разнесени от вятъра материали, — шум и улично движение, — птици, вредители и насекоми, — образувания и аерозоли, — пожари. Депата трябва да бъдат оборудвани така, че произтичащи от тях замърсявания да не се разнасят по пътищата или заобикалящите зони.

1. Стабилност

Разположението на отпадъците в депото трябва да се организира така, че да се осигури стабилност на масите отпадъци и свързаните с тях структури, особено за избягването на свличания на отпадъчните маси. Където е създадена изкуствена бариера, трябва да се осигури достатъчно стабилен геоложки субстрат по отношение на морфологичния състав на депото с цел предотвратяване на увреждането на бариерата.

1. Бариери

Депото трябва да е защитено от свободен достъп до площадката. Площадките следва да се заключват в извънработните часове. Системата за контрол и достъп до всяко съоръжение трябва да съдържа програма от мерки за разкриване и предотвратяване на незаконно изсипване в съоръженията.

ПРИЛОЖЕНИЕ II КРИТЕРИИ И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ

1. Въведение

Настоящото приложение формулира: — общи принципи за приемане на отпадъци в различните категории депа. Бъдещата процедура за класифициране на отпадъците трябва да се основава на тези принципи, — насоките, които очертават временните процедури за приемане на отпадъци, които следва да бъдат спазвани до разработването на единна процедура за класифициране на отпадъците и приемането им в депа. Тази процедура, както и съответните процедури по вземане на проби ще се разработят от техническия комитет, предвиден в член 16 от настоящата директива. Техническият комитет следва да развие критериите, на които трябва да отговарят опасните отпадъци, за да бъдат приемани в депа за безопасни отпадъци. Тези критерии ще трябва да вземат предвид по-специално кратко-, средно- и дългосрочното поведение на такива отпадъци по отношение на производството на продукти от пеколация. Тези критерии ще бъдат готови през двете години, считано от влизането в сила на настоящата директива. Техническият комитет изготвя и критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може такива отпадъци да бъдат приемани в подземни складове. Тези критерии трябва да вземат предвид по-специално факта, че отпадъците не трябва да реагират помежду си, нито пък със скални маси. Тази дейност на техническия комитет, с изключение на предложенията за стандартизацията на методите за контрол и пробен анализ във връзка с приложенията на настоящата директива, които са приети през двете години след влизането в сила на настоящата директива, трябва да бъдат приключена през трите години, считано от влизането в сила на настоящата директива, и трябва да бъдат осъществени в съответствие с определените в член 1 от настоящата директива цели.

1. Общи принципи

Съставът, производството на продукти от излугване, дългосрочното поведение и общите характеристики на отпадъците, които ще се складират в депа, трябва да се познават възможно най-добре в детайли. Приемането на отпадъците в депа може да се извършва или по списъци на приеманите или отхвърлените отпадъци, съобразно тяхната същност и произход, или въз основа на методите за анализ и допустими емисии за характеристиките на приеманите отпадъци. Преди определянето на тези методи за анализ и тези допустими стойности държавите-членки ще трябва най-малко да изготвят национални списъци на приеманите и отхвърляните отпадъци за всяка категория депа или да определят критерии, съобразно които отпадъците да се включват в тези списъци. За да се приемат в специална категория депо, един вид отпадъци трябва да бъдат включени в националния списък или да отговарят на критериите, съобразно които попадат в съответния списък. Тези списъци или еквивалентните критерии, методите за анализ и допустимите стойности трябва да бъдат изпратени на Комисията най-късно шест месеца след въвеждането на настоящата директива или когато се приемат на национално ниво. Тези списъци или критериите за приемане трябва да се използват за създаване на специфични списъци за всяка площадка, т.е. списъка на приетите отпадъци, посочени в разрешителното в съответствие с член 9 от настоящата директива. Критериите за приемане на отпадъци по съответните списъци или по категории депа могат да се основават на друго законодателство и/или на характеристиките на самите отпадъци. Критериите за приемане в специфични категории депа трябва да произтичат от разглеждането на следните особености: — защитата на заобикалящата среда (особено на подземните и повърхностните води), — защитата на системите за екологична защита (в това число защитните екрани (бариери) и системите за третиране на продукт от излугването), — защитата на зададените процеси на стабилизиране на отпадъците в рамките на депото, — защитата от опасностите за здравето на човека. Примери за критериите, почиващи на характеристиките на отпадъците: — изисквания за знание на общия състав, — ограничения на количеството органични вещества в отпадъците, — изисквания или ограничаване на биоразтворимостта на органичните съставки в отпадъците, — ограничаване количеството на определените потенциално опасни/опасни съставки (във връзка с горепосочените изисквания за защита), — ограничения на потенциалната и очакваната инфилтрираност на определените потенциално опасни/опасни съставки (във връзка с критериите за защита), — екотоксикологични свойства на отпадъците и на продуктите от излугването, които излъчват такива. По принцип критериите за приемане на отпадъците в депа, основаващи се на свойствата на отпадъците, трябва да бъдат много точни в случая на депа за инертни отпадъци и могат да бъдат по-малко точни в случая на депа за безопасни отпадъци и най-малко точни в случая на депа за опасни отпадъци, поради по-високото ниво на опазване на околната среда от последните две категории.

1. Общи процедури за проверяване и приемане на отпадъци

Общото характеризиране и изследване на отпадъците трябва да се основава на следната йерархия с три нива:

Ниво 1:

Общо характеризиране. То включва внимателно определяне на краткосрочното и дългосрочното поведение на отпадъците по отношение на продуктите от излугването, и/или на техните характерни свойства, с помощта на стандартизирани методи за анализ и проверка на поведението.

Ниво 2:

Проверка на съответствието. Ocy;тнася се за периодична проверка с помощта на по-обикновени стандартизирани методи за проверка и анализ на поведението с оглед определяне дали отпадъците отговарят на условията на разрешителното и/или на специфичните еталонни критерии. Проверките се отнасят главно до основните променливи и до поведението, определено от основното характеризиране.

Ниво 3:

Потвърждение на място. Vcy;ключва методи за бърза проверка за идентичността на отпадъците с тези, които са били предмет на проверка на съответствието и които са описани в придружаващите документи. Представлява предимно визуална проверка на тежестта на отпадъците преди и след разтоварването им в депата за отпадъци. Всеки отделен вид отпадъци поначало трябва да се характеризира на ниво 1 и да премине през критериите за приемане, за да се включи в препоръчителния списък. За да продължат да фигурират в специалния списък на депото, някои видове отпадъци трябва, през равномерни интервали (например веднъж годишно) да се проверяват на ниво 2 дали отговарят на съответните критерии. Всяка пристигаща в депото пратка отпадъци трябва да бъде предмет на проверка на ниво 3. Някои видове отпадъци могат да бъдат освободени постоянно или временно от проверка по ниво 1. Това може да се дължи на неприложимост на изследването, невъзможност да се извършат изследователските процедури.

1. Насоки за предварителните процедури по приемане на отпадъци

До пълното изпълнение на условията на настоящото приложение само проверката на ниво 3 е задължителна, а нива 1 и 2 се прилагат, доколкото това е възможно. На този предварителен етап приеманите в специална категория депа отпадъци трябва да фигурират или в национален ограничителен списък, или в специален списък на площадка за тази категория депа, или да отговарят на критерии, аналогични на тези, които се изискват за вписване в списъка. Следните общи насоки могат да се използват за установяването на предварителни критерии за приемане на отпадъци в трите големи категории депа или съответните им списъци.

Депа за инертни отпадъци: в списъка могат да се включат само инертни отпадъци по смисъла на член 2, буква д).

Депа за безопасни отпадъци: за да бъде включен в списъка, видът отпадъци не трябва да е предмет на Директива 91/ 689/ЕИО.

Депа за опасни отпадъци: може да се изготви временен списък, предназначен за депата за опасни отпадъци, като се вземат единствено видовете отпадъци, които влизат в приложното поле на Директива 91/689/ЕИО. Тези видове отпадъци не трябва да се допускат в списъка без предварителна обработка, ако общото съдържание в тях на потенциално опасни съединения или производството на продукти от излугване от тези съединения е достатъчно високо, за да представлява в краткосрочен план опасност от професионално заболяване или опасност за околната среда, или да препятства достатъчния стабилитет на отпадъците по време на предвидения жизнен цикъл на депото.

1. Вземане на проби от отпадъци

Вземането на проби може да постави сериозни проблеми, свързани с представянето и техниките, дължащи се на хетерогенното естество на много от отпадъците. Ще бъде разработен Европейски стандарт за вземане на проби от отпадъци. Докато този стандарт се одобри от държавите-членки съгласно член 17 от настоящата директива, те трябва да прилагат национални стандарти и процедури.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ И МОНИТОРИНГ ПО ВРЕМЕ НА ФАЗИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОСЛЕДВАЩО ПОДДЪРЖАНЕ

1. Въведение

Целта на настоящото приложение е да се посочат минималните контролни процедури, които трябва да се провеждат, за да се провери, че: — отпадъците са приети за депониране в съответствие с предвидените за съответната категория депa критерии, — процесите в рамките на депото протичат, както се изисква, — системите за защита на околната среда функционират напълно, както е предвидено, — са изпълнени условията в разрешителното.

1. Метеорологични данни

Съгласно задължението си за изготвяне на доклади (член 15) държавите-членки трябва да представят информация за методите за събиране на метеорологични данни. От държавите-членки зависи да решат как да събират информация (на място, чрез метеорологична мрежа и т .н.). В случай че държавите-членки решат, че водните баланси са ефективен инструмент за определяне дали се натрупват продукти на излугване в масата от отпадъци на депо или доколко депото пропуска изтичане, препоръчително е да се събират следните данни на базата на измервания, направени на депото или от най-близката метеорологична станция, толкова дълго, колкото го изисква компетентният орган в съответствие с член 13, буква в) от настоящата директива.

Експлоатация След закриването 1.1. Обем на утайките Ежедневно Ежедневно, добавено към месечните стойности 1.2. Температури, мин./макс., измерени в 14 ч. ЦЕВ Ежедневно Средна месечна 1.3. Посока и сила на вятъра Ежедневно Не се изисква 1.4. Количество на изпаренията (лизиметър) (1)

Ежедневно Ежедневно, добавено към месечните стойности 1.5. Атмосферна влажност, измерена в 14.00 ч. ЦЕВ Ежедневно Средни месечни стойности

1. Емисионни данни: контрол върху водите, продуктите от излугването и газовете

Проби от продукти на излугване и, по целесъобразност, от повърхностните води трябва да се вземат на представителни места. Вземането на проби и измерванията (обем и състав) на продуктите от излугването трябва да се извършват поотделно за всяка точка, в която се заустват продукти от излугване от депото. Справка: Общи насоки за технологията на вземане на проби, ISO 5667-2 (1991). Мониторингът на повърхностните води, ако са налице, да се извършва най-малко по два пункта, един срещу течението от депото и един по течението. Мониторингът върху газовете трябва да бъде представителен за всеки сектор на депото. Честотите на пробовземане и анализ са показани в таблицата по-долу. За инфилтрата и водите трябва да се вземе проба за мониторинг, представителна за средния им състав. Честотата за вземане на проби може да се приведе в съответствие въз основа на морфологията на отпадъците в депото (погребани, заровени отпадъци и т.н.). Това трябва да се уточни в разрешителното.

Експлоатация След закриване (4)

2.1. Обем на продукта от излугването Ежемесечно (2) (4)

На всеки шест месеца 2.2 Състав на продукта от излугването (3)

На тримесечие (4)

На всеки шест месеца 2.3. Обем и състав на повърхностните води (8)

На тримесечие (4)

На всеки шест месеца 2.4. Потенциални газови емисии и атмосферно налягане (5) (CH4, CO2, O2, H2S, H2 и т.н.) Ежемесечно (4) (6)

На всеки шест месеца (7)

Точки 2.1 и 2.2 се прилагат само където се събира продукт от излугване — виж приложение I, точка 2.

1. Опазване на подземните води

А. Вземане на проби Измерванията трябва да могат да предоставят информация за подземните води, които могат да бъдат засегнати от зауствания на отпадъци. Има най-малко една точка на измерване във входната зона и две в района на изхода. Тези цифри могат да се увеличат на база на специални хидрогеоложки проучвания и необходимостта от ранното откриване на инцидентни изливи в подземните води. Вземането на проби трябва да се извърши най-малко на три места, преди да започне дейността по запълване на депото, с цел установяване на препоръчителните стойности за бъдещо вземане на проби. Справка: Вземане на проби — подземни води, ISO 5667, част 11, 1993. Б. Мониторинг Параметрите за анализ в пробите трябва да се определят в зависимост от предвидения състав на продукта от излугването и от качеството на подземните води в региона. При избора на параметри за анализ би следвали да се отчита мобилността в зоната на подземните води. Параметрите биха могли да включват индикатори, които помагат да се установи бързо всяка промяна на водите (9).

Фаза на експлоатация След закриване Ниво на подземните води на всеки 6 месеца (10)

на всеки шест месеца (10)

Състав на подземните води честота в зависимост от спецификите на депото (11) (12)

честота в зависимост от спецификите на депото (11) (12)

В. Прагови нива В случая на подземни води ще трябва да се има предвид, че има значително вредно въздействие върху околната среда по смисъла на членове 12 и 13 от настоящата директива, когато анализ от проба на подземни води показва значителна промяна в качеството на водите. Праговото ниво, по възможност, трябва да бъде предвидено в разрешителното. Наблюденията трябва да се оценяват със средствата на контролните схеми с установени контролни правила и нива за всеки събирателен резервоар на дренажната система за отпадни води. Контролните нива трябва да се определят в зависимост от местните промени в качеството на подземните води.

1. Топография на мястото: информация за депото

Експлоатация След закриване 5.1. Структура и състав на масата от отпадъци на депото (13)

Годишна

5.2. Натрупване на масата от отпадъци на депото Годишна Годишно