Чл. 97

ОВ C 161, 7.6.2012 г., стр. 3.

ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 80.

Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.

Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

Виж приложение III, част А.

Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27).

Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (вж. страница 84 от настоящия брой на Официален вестник).

Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ L 326, 8.12.2011 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотребата (регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).

Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15).

Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).

Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22).

Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1).

Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).

Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).

Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3).

Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).

Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 26).

Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (вж. страница 179 от настоящия брой на Официален вестник).

Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ L 86, 24.3.2012 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

Регламент (ЕС) № 583/2010 на Комисията от 1 юли 2010 г. за прилагане на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ключовата информация за инвеститорите и условията, които трябва да бъдат изпълнени при предоставяне на ключовата информация за инвеститорите или на проспекта посредством траен носител, различен от хартия, или интернет страница (ОВ L 176, 10.7.2010 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване (ОВ L 184, 6.7.2001 г., стр. 1).

Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64).

Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, които се прилагат по отношение на органите, отговарящи за извънсъдебното решаване на потребителски оплаквания (ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31).

Препоръка на Комисията 2001/310/ЕО от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните органи, участващи в уреждането на потребителски спорове по взаимно съгласие (ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56).

Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

ОВ C 147, 25.5.2012 г., стр. 1.

ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74).

Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).

Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (вж. страница 149 от настоящия брой на Официален вестник).

Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007(ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета(ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1). ПРИЛОЖЕНИЕ I СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ДЕЙНОСТИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ РАЗДЕЛ A Инвестиционни услуги и дейности

Получаване и предаване на нареждания за търговия във връзка с един или повече финансови инструменти;

Изпълнение на нареждания от името на клиенти;

Търговия за собствена сметка;

Управление на портфейл;

Инвестиционни съвети;

Поемане на емисията на финансови инструменти и/или пласиране на финансови инструменти на базата на твърд ангажимент;

Пласиране на финансови инструменти без твърд ангажимент;

Организиране на МСТ;

Организиране на ОСТ. РАЗДЕЛ Б Допълнителни услуги 1) Съхранение и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителство и свързаните с това услуги, такива като управление на парични наличности/управление на обезпечения, с изключение на поддържане на сметките за ценни книжа на най-високо ниво; 2) Предоставяне на кредити или заеми на инвеститор, за да може да извърши сделка с един или повече финансови инструменти, при което посредникът, който предоставя кредита или заема, участва в сделката; 3) Съвети за предприятия относно капиталовата структура, индустриалната стратегия и свързаните с това въпроси и съвети, както и услуги, които се отнасят до сливания и купуване на предприятия; 4) Услуги, свързани с валута, когато се отнасят до предоставянето на инвестиционни услуги; 5) Инвестиционно проучване и финансов анализ или други форми на препоръки от общ характер относно сделки с финансови инструменти; 6) Услуги, свързани с поемане на емисии; 7) Инвестиционни услуги и дейности, както и допълнителни услуги от типа, включен в раздел A или Б на приложение I, свързани с базовите инструменти на дериватите, включени в раздел В под номера 5, 6, 7 и 10, когато са свързани с предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги. РАЗДЕЛ В Финансови инструменти 1) Прехвърлими ценни книжа; 2) Инструменти на паричния пазар; 3) Дялове в предприятия за колективно инвестиране; 4) Опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други договори за деривати, свързани с ценни книжа, валути, лихвени проценти или доходност, квоти за емисии или други дериватни инструменти, финансови индекси или финансови мерки, които са със сетълмент с физическа доставка или с паричен сетълмент; 5) Опции, фючърси, суапи, форуърдни споразумения и всякакви други договори за деривати, свързани със стоки, за които трябва да бъде извършен паричен сетълмент или за които може да бъде извършен паричен сетълмент по желание на една от страните поради причини, различни от неизпълнение на задължение или друго събитие за прекратяване; 6) Опции, фючърси, суапи и всякакъв друг договор за деривати, свързан със стоки, за които може да бъде извършван сетълмент с физическа доставка, при условие че са търгувани на регулиран пазар, МСТ или ОСТ, с изключение на енергийни продукти на едро, търгувани на ОСТ, за които може да бъде извършван сетълмент с физическа доставка; 7) Опции, фючърси, суапи, форуърдни споразумения и всякакви други договори за деривати, свързани със стоки, за които може да бъде извършван сетълмент с физическа доставка, които не са упоменати в точка 6 от настоящия раздел и не са за търговски цели, имащи характеристиките на други дериватни финансови инструменти; 8) Дериватни инструменти за прехвърляне на кредитния риск; 9) Финансови договори за разлики; 10) Опции, фючърси, суапие, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други договори за деривати, свързани с климатични променливи, ставки на навло или инфлационни проценти или други официални статистически данни за икономиката, за които трябва да бъде извършен паричен сетълмент или за които може да бъде извършен паричен сетълмент по желание на една от страните (по причини, различни от неизпълнение на задължение или друго събитие за прекратяване), както и всякакви други договори за деривати, свързани с активи, права, задължения, индекси и мерки, които не са посочени в този раздел, имащи характеристиките на други дериватни финансови инструменти, като се вземе предвид, дали те, inter alia, се търгуват на регулиран пазар, ОСТ или МСТ; 11) Квоти за емисии, състоящи се от единици, посредством които се спазват изискванията на Директива 2003/87/ЕО (схема за търговия с емисии). РАЗДЕЛ Г Списък на услугите за докладване на данни

Упражняване на дейност като ОМП;

Упражняване на дейност като ДКД;

Упражняване на дейност като ОМД. ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРОФЕСИОНАЛНИ КЛИЕНТИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА Професионален клиент е клиент, който притежава опита, знанията и експертизата да взема самостоятелни решения и да оценява правилно рисковете, на които се излага. За да бъде считан за професионален клиент, клиентът трябва да отговаря на следните критерии:

Субекти, които трябва да бъдат лицензирани или регулирани, за да оперират на финансовите пазари. Списъкът по-долу се разглежда като включващ всички субекти, които имат лиценз и извършват характерната дейност за посочените субекти: субекти, на които е издаден лиценз от държава членка съгласно директива, субекти, на които е издаден лиценз или се регулират от държава членка без позоваването на директива, и субекти, на които е издаден лиценз или се регулират от трета държава:

Големи предприятия, които на база отделно предприятие изпълняват две от следните изисквания за размер:

Национални и регионални правителства, включително публични органи, които управляват публичен дълг на национално или регионално равнище, централни банки, международни и наднационални институции, като Световната банка, МВФ, ЕЦБ, ЕИБ и други подобни международни организации.

Други институционални инвеститори, чиято основна дейност се състои в инвестирането във финансови инструменти, включително институции, които извършват секюритизация на активи или други сделки за финансиране. Горепосочените субекти се считат за професионални клиенти. На тях обаче трябва да им бъде разрешено да искат третиране като непрофесионални клиенти, при което инвестиционните посредници могат да се съгласяват да предоставят по-висока степен на защита. Когато клиентът на инвестиционен посредник е предприятие, посочено по-горе, инвестиционният посредник трябва да го информира преди предоставянето на услуги, че въз основа на информацията, с която разполага, клиентът се счита за професионален клиент и ще бъде третиран като такъв, освен ако инвестиционният посредник и клиентът се договорят другояче. Освен това инвестиционният посредник трябва да информира клиента, че той може да поиска изменение на условията на споразумението, за да си осигури по-висока степен на защита. Искането за по-висока степен на защита е задължение на клиента, считан за професионален клиент, когато смята, че му е невъзможно да оценява или управлява правилно свързаните с инвестицията рискове. Тази по-висока степен на защита ще се предоставя, когато клиентът, който е считан за професионален клиент, встъпва в писмено споразумение с инвестиционния посредник, имащо за резултат третирането му като непрофесионален клиент за целите на приложимите правила за извършването на дейност. Това споразумение определя дали това се прилага за една или повече конкретни услуги или сделки или за един или повече типа продукти или сделки. II. КЛИЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО ПРОФЕСИОНАЛНИ КЛИЕНТИ ПРИ ПОИСКВАНЕ II.1. Критерии за идентифициране На клиенти, които са различни от тези, упоменати в раздел I, включително органи от публичния сектор, публични органи на местната власт, общини и частни индивидуални инвеститори, също може да бъде разрешавано да се отказват от някои от защитите, давани съгласно правилата за извършване на стопанска дейност. Поради това на инвестиционните посредници се разрешава да третират всеки от тези клиенти като професионален клиент, при условие че са изпълнени съответните критерии и процедурата, упомената по-долу. За тези клиенти обаче не се приема, че притежават знания и опит на пазара, сравними с тези на категориите, изброени в раздел I. Всеки такъв отказ от защитата, дадена съгласно стандартните правила за извършване на дейност, се счита за валиден, само ако адекватната оценка на експертизата, опита и знанията на клиента, предприета от инвестиционния посредник, дава достатъчно гаранции предвид естеството на планираните сделки или услуги, че клиентът е в състояние да взема инвестиционни решения и да осъзнава свързаните с тях рискове. Тестът за годност, прилаган за мениджъри и ръководители на субекти, които имат лиценз съгласно директиви във финансовата област, би могъл да бъде считан като пример за оценката на експертизата и знанията. В случай на малки по размер субекти, лицето, което е предмет на тази оценка, е лицето, което има лиценз да извършва сделките от името на субекта. В процеса на извършване на тази оценка трябва да бъдат удовлетворени поне два от следните критерии: