Чл. 5

Член 5 Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 18 октомври 2022 година. За Комисията Председател Ursula VON DER LEYEN

L 274/20 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.10.2022 г. „WATERCRESS“/„CRESSON DE FONTAINE“/„BERROS DE AGUA“/„AGRIÃO DE ÁGUA“/„WATERKERS“/ „BRUNNENKRESSE“ ПРИЛОЖЕНИЕ ЕС №: TSG-GB-0062 — 6.12.2010 г. Обединено кралство

1. Наименование/наименования за регистрация

„Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ Наименованието е придружено с обозначението „made following the tradition of the United Kingdom“ или „made following the tradition of the Belgium“, или „made following the tradition of Spain“, или „made following the tradition of France“, или „made following the tradition of The Netherlands“, или „made following the tradition of Portugal“, или „made following the tradition of“, последвано от имената на всички или на някои от тези държави членки или от името на трета държава. 2. Вид продукт Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

1. Основания за регистрация

3.1. Продуктът: ☒ ☐ е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна.

е произведен от суровини или съставки, които се използват традиционно за него. „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ от семена от Nasturtium officinale се отглежда в течаща вода по традиционен метод на производство, използван повече от 200 години. 3.2. Наименованието: ☐ ☒ е било използвано традиционно за този специфичен продукт. е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта. Векове наред, още преди началото на промишленото производство в Европа преди повече от 200 години, наименованието „water-cress“ в Обединеното кралство, „cresson de fontaine“ във Франция, „berros de agua“ в Испания, „agrião de água“ в Португалия, „waterkers“ в Холандия и Белгия и „Brunnenkresse“ в Германия се използва за обозначаване на тази разновидност на семейство Кръстоцветни, която се отглежда в течаща вода. „Cress“ (кресон) е името на растението, а „water“ (воден) е дескрипторът.

1. Описание

4.1. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

„Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“, с ботаническо наименование Nasturtium officinale, е водно/полуводно растение, което все още се среща като диворастящ вид в потоците и изворите в цяла Европа, а също и в много други държави по света с умерен климат. Растението остава закрепено към дъното или бреговете на потока или извора чрез кореновата си система, за да не бъде отнесено от течението на водата. Настоящата спецификация не засяга събирането и продажбата на „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ от дивата природа, тъй като се отнася само до промишленото му производство. При промишленото производство просто се възпроизвежда начинът, по който растението вирее в дивата природа, като използва хранителните вещества от течащата вода. Точно това очакват и разбират потребителите от наименованието „watercress“ — водата е средата за отглеждането му, а кресонът е растението. Ботаническите синоними на Nasturtium officinale са Rorippa nasturtium-aquaticum, Nasturtium nasturtium- aquaticum и Sisymbrium nasturtium-aquaticum L. Те отразяват истинската водна природа на растението и начина му на растеж.

24.10.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 274/21 Продуктът, който се предлага на клиентите, може да се различава по общата дължина на стъблото, размера на листата и вида на предлагането и опаковането. Традиционно отглежданата култура се обира от водата и се характеризира с наличието на меки, средно зелени, влажни листа, които имат неназъбена периферия и овална форма. Стъблата са кухи, малко по-бледи на цвят и могат да имат няколко странични корена, започващи от листните възли и достигащи до стъблото. Микробиологични характеристики Дължат се на средата, в която се отглежда растението; отглеждана с търговска цел в течаща изворна вода или вода от сондажи, културата придобива епифитна микробна популация, характеризираща се с високо съдържание на Pseudomonad sp. Растението се отглежда в течаща вода с високо микробиологично качество. Физически характеристики — Листата са редуващи се, нечифтоперести, с 3 до 11 елипсовидни до овални листенца, лъскави, тъмнозелени, със заоблени връхчета и гладки неназъбени или вълнообразно назъбени ръбове. Цветът им обикновено е зелен (шестнадесетичен код 008000) до тъмнозелен (шестнадесетичен код 006400).

— Пълзящи или плаващи стъбла, които са сочни или месести. — Гладки влакнести корени, които позволяват появата на вкореняване навсякъде по потопеното стъбло, предимно при възлите. — Растението цъфти с бели цветове с 4 венчелистчета, с диаметър около 3 до 5 мм, в терминални съцветия и съцветия в пазвите на най-горните листа. Малките бели и зелени цветчета се произвеждат в съцветия. Като част от естествения жизнен цикъл на растението, цветовете се появяват през първите летни месеци, когато продължителността на деня е близо до своя максимум. — В сравнение с него земният кресон (Land Cress) от рода Barberea Verna произвежда единични, пересто разделени зелени листа по стъблото, а през периода на цъфтеж има жълти цветчета. Хи м и че н състав — „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ е богат на глюкозинолати и уникален с високото си съдържание на глюкозинолат B-фенилетил глюкозинолат, който отделя фенилетил изотиоцианат (PEITC). PEITC се отделя по време на дъвченето и е отговорен за характерния пикантен вкус. Характерният пиперлив вкус се дължи на присъщите за растението синапени масла. Неблагоприятните условия влияят на нивата на PEITC в растението. Ако културата е подложена на ниска или висока температура или е засегната от недостиг на вода, растението ще произведе различни нива на PEITC.

О рг ан олептични свойства Сравнителните тестове на „Watercress“ спрямо отглеждан в почва кресон показаха, че „Watercress“ е по-тъмен/по-зелен на цвят, значително по-пиперлив на вкус и има по-мека текстура в сравнение с отглеждания в почва кресон. Допълнителна сензорна оценка, проведена през 2009 г., показа също така, че отглежданият в почва воден кресон е с по-слаб и по-малко пиперлив вкус. Изразени бяха и някои становища, че отглежданата във вода проба има по-тъмни листа и по-мека текстура. Тези две оценки показват, че и в двата случая при професионално извършената оценка на култури, отглеждани в почва, спрямо тези, отглеждани в течаща вода, са били открити разлики, а когато е трябвало да се отдаде предпочитание на едните или другите култури е било установено, че „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ има определено превъзходство само по отношение на органолептичните качества. Характерен за „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Agua“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ е послевкусът на горчица; той е пиперлив, лютив и леко горчив.

4.2. Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

L 274/22 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.10.2022 г. „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ трябва да се отглежда в течаща вода, като се използват семена от Nasturtium officinale. Семената обаче могат да бъдат засети в подходящ субстрат в разсадник и след това разсадът да бъде пресаден в производствени лехи. Културата може да расте целогодишно в специално оформени лехи. Температурата на течащата вода, която извира от естествени извори или от сондажи, обикновено е между 10 и 18 °C, което осигурява защита на културата от горещото и студеното време. За да има сравнително еднакви и постоянни нива на PEITC (а оттам и относително равномерен вкус), културата се нуждае от стабилни и спокойни условия на отглеждане по отношение на температура, водоснабдяване и тор. Идеалният начин за поддържане на температурата е чрез водно отглеждане, при което постоянно се доставя течаща вода през целия жизнен цикъл на растението; течащата вода охлажда културата в горещите дни и я затопля в студените.

Водоснабдяване Традиционно водоизточниците са дълбоки естествени извори, богати на минерали, или сондажи чрез естествени потоци или помпи, но са приемливи и други източници, ако имат достатъчно високо микробиологично качество (целево нулево съдържание на E. coli, допустимо отклонение от 100 cfu/100 ml; целево нулево съдържание на листерия, допустимо отклонение от 100 cfu/100 ml, нулево съдържание на Salmonella, нулево съдържание на STEC) и няма замърсяване на повърхностните води. Водата трябва да бъде с качество, подходящо за производството на минимално преработени храни, т.е. такива, които могат да се консумират без топлинна обработка. Д и за й н на лехата Разположението на производствените лехи обикновено се определя от водоизточника и излаза. Производствените лехи се оформят с водонепропускливи страни, по възможност с наклон от точката, в която водата навлиза в лехата, така че да се избегне контакт с повърхностната или оттичащата се вода. Традиционната практика е постъпващата вода да се отвежда и направлява към отделните лехи чрез клапани, кранове или обикновени отвори във входящата носеща стена. По-съвременни системи за земеделие са изградени по такъв начин, че да имат автоматизирани системи за захранване от водоизточниците и за целево регулиране на температурата, водоснабдяването и торенето. Площта на лехата варира в зависимост от местоположението и държавата. На територията на обекта не трябва да се допуска повърхностна или оттичаща се вода. Не трябва да има трайни тинести участъци, които могат да бъдат местообитание на сладководния охлюв.

М е то д и на производство Следва да се създава култура от нови семена, за да се предотврати натрупването на вируси, някои от които са семепреносими. Семената се засяват било директно в основата на лехата, било по-често върху компост или субстратен материал в разсадник и се отглеждат до поне едно добре развито истинско листо (височина от около 3 до 5 cm). Посяването в началото на лятото изисква нови култури от семена, за да се преодолее естественият период на цъфтеж, който настъпва по това време на годината. През останалите месеци продуктът може да бъде добит от повторни растежи — процес, който позволява на добитата реколта да създаде нова. Много производители произвеждат свои собствени семена, като оставят някои култури да цъфнат и да ги образуват. Въпреки това семена са достъпни и от предприятия семепроизводители. Директното засяване в производствените лехи може да бъде ръчно или машинно. Разсадът, произведен в разсадник, също може да бъде засаден ръчно или машинно. Целта е да се постигне подходяща гъстота в основата на лехата, способна да задържа влага, богата на хранителни вещества, което позволява ранно инфилтриране и закрепване на корена.

След това постъпващата вода, богата на хранителни вещества, се оставя да тече върху основата, от която културата извлича необходимите минерали и микроелементи, които са от съществено значение за растежа; водният дебит се увеличава успоредно с узряването на културата, за да се задоволят нейните нужди. Стандартните градински торове с високо фосфатно съдържание може да се използват като добавка към хранителните вещества от водата и основата на лехата и се прилагат, доколкото е целесъобразно, в зависимост от нуждите на културата. Културата трябва да се отглежда в течаща вода, въпреки че кореновата ѝ система може да се закрепи към краищата на лехата. Земният кресон от семена от Lepidium sativum се отглежда изцяло в почва и се различава от отглеждания във вода „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“.

24.10.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 274/23 Бране „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ се бере за продажба със или без корени или субстрат и се продава измит или неизмит. Връзките от продукта обикновено се характеризират с бледи стъбла с отстранени листа и корен по протяжение на 5 до 6 cm, захванати заедно с гумен ластик или лента, над които листата, дълги от 2 до 5 cm, оформят „главата“ на връзката. Възможно е обаче да има разлики в начина, по който продуктът се предлага на пазара, както по отношение на самия продукт (отделни листа, розетки, със или без корени и/или субстрат), така и по отношение на опаковката. 4.3. Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта (член 7, параграф 2 от настоящия регламент) Традиционният характер на „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/ „Brunnenkresse“ е залегнал в метода на производство и от хиляди години насам се свързва с течащата вода; в исторически план реколтата винаги е била свързвана с водното производство и е останала с непроменени от подбора и развъждането морфология и вкус. Днес все още изглежда идентична с илюстрациите на растението, датиращи от римско време.

Твърди се, че Хипократ, основателят на съвременната медицина, е избрал място за първата в света болница на остров Кос, в близост до поток, подходящ за култивирането на растението, което той счита за изключително важно за лечението на пациентите си. Римляните също отглеждали „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/ „Agrião de Agua“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ в течаща вода. В труда си „Complete Herbal“, публикуван през 1653 г., Никълъс Кълпепър описва водния кресон като „растящ в малки поточета от течаща вода“. Първото промишлено култивиране на „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/ „Waterkers“/„Brunnenkresse“ е извършено в Германия в средата на 18-ти век. Културата се отглеждала в изобилие в чистите, свободно течащи потоци на Южна Англия в началото на 19-ти век. Този метод на промишлено производство е останал сравнително непроменен, въпреки че методът на отглеждане на „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ в течаща вода датира от римско време. Производството във Франция е описано от Адолф Шатен през 1866 г. по следния начин: „Тези канавки са изключително богати на воден кресон. Културата се засажда във водоизточници от няколко години.“

Към края на 19-ти век „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/ „Brunnenkresse“ вече бил важен източник на заетост и приходи. Реколтата се доставяла на големите градове из цяла Северна Европа. Железопътната линия в Обединеното кралство, например, била продължена до Олсфорд, Хемпшир, за да доставя до 30 тона седмично на лондонските пазари. Реконструираната железопътна линия за превоз с парна тяга е известна и до ден-днешен като „Железницата на водния кресон“. Съществуват няколко кинозаписа от 30-те години на 20-ти век, показващи как „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/ „Berros de Agua“/„Agrião de Água“/„Waterkers“/„Brunnenkresse“ расте в течаща вода. Във всички държави традиционният „Watercress“/„Cresson de Fontaine“/„Berros de Agua“/„Agrião de Água“/ „Waterkers“/„Brunnenkresse“ трябва да се отглежда в течаща вода. Чистите изворни води, извиращи от подземните почвени слоеве, съдържат всички необходими за растежа минерали, но обикновено страдат от недостиг на фосфор. За щастие в Северна Европа се предлагаше фосфатен тор с бавно освобождаване под формата на основна шлака — страничен продукт от традиционния процес на производството на стомана. В продължение на почти 200 години културата е отглеждана с помощта на чисти изворни води, допълнени с прилагане на основна шлака в основата на лехите за доставяне на фосфатен тор и микроелементи, липсващи в течащата вода. Днес процесът на производство на стомана се е променил и основната шлака вече не е налична. Вместо това се използват търговски фосфатни торове с бавно освобождаване.

Културата е отглеждана по традиционен начин в течаща вода и се характеризира с наличието на меки, средно зелени, влажни листа с овална форма. Стъблата са кухи и могат да имат няколко странични корена, започващи от листните възли и достигащи до стъблото. Растенията имат характерен пиперлив, лютив и леко горчив послевкус на горчица.