Чл. 19

Член 19 Неявяване на ответник

1. Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в друга държава-членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че:

а) документът е бил връчен по начин, предписан от вътрешното право на държавата-членка адресат, за връчване на документи по местни искове срещу лица, намиращи се на нейна територия; или б) документът действително е предаден на ответника или е доставен до неговото пребиваване по друг начин, предвиден в настоящия регламент; и че във всеки един от тези случаи връчването или предаването са извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира своята защита.

1. Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че съдът, независимо от разпоредбите на параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, потвърждаващо връчването или предаването, ако са налице следните условия:

а) документът е предаден по един от начините, предвидени в настоящия регламент; б) период, не по-къс от шест месеца, определен като достатъчен от съдията по делото, е изминал от деня на предаване на документа; в) не е получено никакво удостоверение, въпреки че са положени всички необходими усилия за неговото получаване чрез компетентните власти или органи на държавата-членка адресат.

1. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, при спешни случаи съдът може да разпореди всякакви временни или предпазни мерки.

1. Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако са спазени следните условия:

а) ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва; и б) основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание. Молба за възстановяване на срок се допуска за разглеждане само ако е подадена в разумен срок, след като ответникът е узнал за решението. Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че такава молба няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срока, който държавата определя в своето съобщение, но който в никакъв случай не е по-малък от една година, считано от постановяване на решението.

1. Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.