Чл. 22

Член 22 Отнемане на разрешение за пребиваване и задължение за реадмисия

1. Доколкото гражданинът на трета страна не е получил статут на дългосрочно пребиваващ, втората държава-членка може да вземе решение за отказ от подновяване на разрешението за пребиваване или отнемане на разрешението и задължаване на съответното лице и членовете на неговото семейство да напуснат нейната територия съгласно процедурите, включително експулсиране, в следните случаи:

a) по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, като определените в член 17; б) когато условията, предвидени в членове 14, 15 и 16, не са изпълнени; в) когато гражданинът от трета страна не пребивава легално в съответната държава-членка.

1. Ако втората държава-членка предприеме една от мерките, посочени в параграф 1, първата държава-членка незабавно приема обратно и без формалности дългосрочно пребиваващия и членовете на неговото семейство. Втората държава-членка информира първата държава-членка за своето решение.
2. Докато гражданинът на трета страна не е получил статут на дългосрочно пребиваващ и без да засяга задължението за реадмисия, посочено в параграф 2, втората държава-членка може да приеме по отношение на него решение за експулсиране от територията на съюза съгласно член 12 и при предвидените в него гаранции само по сериозни съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.

В този случай, когато се приема споменатото решение, втората държава-членка се съветва с първата държава-членка. Когато втората държава-членка приема решение за експулсиране на гражданин на трета страна, тя взема необходимите мерки за ефективното изпълнение на това решение. При тези обстоятелства, втората държава-членка предоставя на първата държава-членка съответната информация относно прилагането на решението за експулсиране.

1. Решенията за експулсиране не могат да се съчетават със забрана за постоянен престой в случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в).
2. Задължението за реадмисия, посочено в параграф 2, се прилага без оглед на оставената възможност на дългосрочно пребиваващия и членовете на неговото семейство за установяването му в трета държава-членка.