Чл. 3

Член 3 Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага спрямо граждани на трети страни, които легално пребивават на територията на една от държавите-членки.
2. Настоящата директива не се прилага спрямо граждани на трети страни, които:

a) пребивават с цел образование или професионална квалификация; б) имат разрешение за пребиваване в държавата-членка по линията на временна закрила или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение по своя статут; в) имат разрешение за пребиваване в държавата-членка по линията на субсидиарна форма на защита съгласно международните задължения, местното законодателство или практиките на държавите-членки или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение по своя статут; г) са бежанци или са поискали да бъдат признати в качеството си на бежанци и молбата им все още не е обект на окончателно решение; д) пребиваване изключително на основание от временно естество, например в качеството им на работещи по програми au pair или сезонни работници, или в качеството им на работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или в качеството им на доставчик на презгранични услуги или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено; е) са с правен статут, който се урежда от разпоредбите на Виенската конвенция от 1961 г. за дипломатическите отношения, Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения, Конвенцията от 1969 г. за специалните мисии или Виенската конвенция от 1975 г. за държавното представителство във взаимоотношенията с международните организации от всеобщ характер.

1. Настоящата директива се прилага, без да накърняват по-благоприятните разпоредби от:

a) двустранни и многостранни спогодби между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни — от друга страна; б) от вече сключените двустранни спогодби между държава-членка и трета страна преди датата на влизане в сила на настоящата директива; в) Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г., Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г., изменената Европейска социална харта от 3 май 1987 г. и Европейската конвенция за правния статут на работника емигрант от 24 ноември 1977 г.

СТАТУТ НА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАЩ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА