Чл. 23

Член 23 Упълномощен представител

1. Държавите членки изискват от дружество, посочено в член 2, параграф 2, осъществяващо дейност в държава членка, да определи физическо или юридическо лице за свой упълномощен представител, установен или пребиваващ в една от държавите членки, в които то осъществява дейност. Определянето е валидно, когато бъде потвърдено, че упълномощеният представител го е приел.
2. Държавите членки изискват от упълномощения представител или дружеството да съобщят името, адреса, адреса на електронната поща и телефонния номер на упълномощения представител на надзорен орган в държавата членка, в която пребивава или е установен упълномощеният представител, и ако тя е различна, на компетентния надзорен орган, както е определен в член 24, параграф 3. Държавите членки гарантират, че упълномощеният представител е длъжен да предостави при поискване копие от документа за определянето на официален език на държава членка на някой от надзорните органи.
3. Държавите членки изискват от упълномощения представител или дружеството да информират надзорен орган в държавата членка, в която пребивава или е установен упълномощеният представител, и ако тя е различна, компетентния надзорен орган, както е определен в член 24, параграф 3, че дружеството представлява дружество, посочено в член 2, параграф 2.
4. Държавите членки изискват от всяко дружество да оправомощава своя упълномощен представител да получава съобщения от надзорните органи по всички въпроси, необходими за спазването и прилагането на разпоредбите на националното право, с които се транспонира настоящата директива. От дружествата се изисква да предоставят на своя упълномощен представител необходимите правомощия и ресурси, за да си сътрудничи с надзорните органи.
5. Когато дружество, посочено в член 2, параграф 2, не изпълни задълженията, предвидени в настоящия член, всички държави членки, в които това дружество осъществява дейност, са компетентни да налагат изпълнението на тези задължения в съответствие със своето национално право. Държава членка, която възнамерява да наложи изпълнението на задълженията, предвидени в настоящия член, уведомява надзорните органи чрез Европейската мрежа на надзорните органи, създадена съгласно член 28, така че останалите държави членки да не налагат това изпълнение.