Чл. 29

Член 29 Гражданска отговорност на дружествата и право на пълно обезщетение

1. Държавите членки гарантират, че дадено дружество може да бъде подведено под отговорност за вреди, причинени на физическо или юридическо лице, при условие че:

а) дружеството умишлено или поради небрежност не е изпълнило задълженията, предвидени в членове 10 и 11, когато правото, забраната или задължението, изброени в приложението към настоящата директива, имат за цел защита на физическото или юридическото лице; както и б) в резултат на неизпълнението, посочено в буква а), са причинени вреди на законните интереси на физическото или юридическото лице, защитени съгласно националното право. Дадено дружество не може да бъде подведено под отговорност, ако вредите са причинени единствено от неговите бизнес партньори в неговата верига на дейност.

1. Когато дадено дружество е подведено под отговорност в съответствие с параграф 1, съответното физическо или юридическо лице има право на пълно обезщетение за нанесените вреди, в съответствие с националното право. Пълното обезщетение съгласно настоящата директива не може да води до прекомерна компенсация, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения за вреди.
2. Държавите членки гарантират, че:

а) националните правила относно началото, продължителността, спирането или прекъсването на давностните срокове не възпрепятстват ненадлежно предявяването на искове за обезщетение за вреди и във всеки случай не са по-ограничителни от правилата в националните общи режими за гражданската отговорност; давностният срок за предявяване на искове за обезщетение за вреди съгласно настоящата директива е най-малко пет години и във всеки случай не е по-кратък от давностния срок, предвиден съгласно общите национални режими за гражданската отговорност; давностните срокове не започват да текат преди нарушението да бъде преустановено и ищецът да узнае или да може разумно да се предполага, че знае: i) за поведението и факта, че то съставлява нарушение; ii) факта, че нарушението им е причинило вреди; както и iii) самоличността на нарушителя; б) съдебните разноски не са възпрепятстващо скъпи за ищците, за да търсят правосъдие; в) ищците могат да искат налагане на мерки за преустановяване или забрана, включително по реда на бързо производство; тези мерки за преустановяване или забрана са под формата на окончателна или временна мярка за преустановяване на нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, чрез предприемане на действие или преустановяване на поведение; г) предвидени са разумни условия, при които всяко предполагаемо увредено лице, може да разреши на синдикална организация, неправителствена организация за защита на правата на човека или на околната среда или друга неправителствена организация, както и, в съответствие с националното право, националните институции по правата на човека, установени в дадена държава членка, да предявяват искове с цел прилагане на правата на предполагаемо увреденото лице, без да се засягат националните гражданскопроцесуални правила; синдикална или неправителствена организация може да бъде упълномощена съгласно първо изречение от настоящата буква, ако отговаря на изискванията, предвидени в националното право; тези изисквания могат да включват организацията да поддържа постоянно собствено присъствие и, в съответствие с устава си, да не участва с търговска цел и не само временно в упражняването на правата, защитени съгласно настоящата директива, или съответните права съгласно националното право; д) когато е предявен иск и ищецът представи мотивирана обосновка, съдържаща разумно достъпни факти и доказателства, достатъчни да подкрепят правдоподобността на неговия иск за обезщетение за вреди, и е посочил, че допълнителни доказателства са под контрола на дружеството, съдилищата могат да разпоредят тези доказателства да бъдат оповестени от дружеството в съответствие с националното процесуално право; националните съдилища ограничават оповестяването на исканите доказателства до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на потенциален или предявен иск за обезщетение за вреди, а запазването на доказателствата — до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на такъв иск за обезщетение за вреди; когато определят дали дадено разпореждане за оповестяване или запазване на доказателства е пропорционално, националните съдилища вземат предвид степента, в която искът или защитата са подкрепени от наличните факти и доказателства, обосноваващи искането за оповестяване на доказателства; обхвата на оповестяване на доказателствата и разходите за него, както и легитимните интереси на всички страни, включително засегнати трети страни, в това число за предотвратяване на неконкретизирани искания за информация, която не е вероятно да е от значение за страните по производството; дали доказателствата, чието оповестяване се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети страни, и какви действащи правила за защита на тази поверителна информация са налице; държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят оповестяването на доказателства, съдържащи поверителна информация, когато считат, че тя е от значение за иска за обезщетение за вреди; държавите членки гарантират, че когато разпореждат оповестяването на такава информация, националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази информация.

1. Дружествата, които са участвали в промишлени инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, или са използвали проверка от независима трета страна или договорни клаузи в подкрепа на изпълнението на задълженията за дължима грижа, все пак могат да бъдат подведени под отговорност в съответствие с настоящия член.
2. Гражданската отговорност на дружество за вреди, произтичаща от настоящата разпоредба, не засяга гражданската отговорност на неговите дъщерни дружества или на преките и непреките бизнес партньори по веригата на дейността на дружеството.

Когато вредите са причинени съвместно от дружеството и негово дъщерно дружество, пряк или непряк бизнес партньор, те носят солидарна отговорност, без да се засягат разпоредбите на националното право относно условията за солидарна отговорност и правото на регресен иск.

1. Правилата за гражданската отговорност съгласно настоящата директива не ограничават отговорността на дружествата съгласно правната система на Съюза или националните правни системи и не засягат правилата на Съюза или националните правила относно гражданската отговорност, свързани с неблагоприятни въздействия върху правата на човека или неблагоприятни въздействия върху околната среда, в които се предвижда отговорност в ситуации, които не са обхванати от настоящата директива, или в които се предвижда по-строга отговорност в сравнение с нея.
2. Държавите членки гарантират, че разпоредбите на националното право, с които е транспониран настоящият член, се прилагат като особени повелителни норми в случаите, в които правото, приложимо към искове в този смисъл, не е националното право на държава членка.