Чл. 2

Член 2 Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „обичайно пребиваване“ означава мястото, в което дадено лице обикновено прекарва частта от деня, предназначена за почивка, независимо от временните отсъствия с цел развлечение, посещения на приятели или роднини, работа, медицинско лечение или религиозно поклонение; или ако няма такова, мястото на законно или регистрирано постоянно пребиваване; б) „имиграция“ означава действието, чрез което дадено лице установява своето обичайно местопребиваване на територията на държава-членка за период, който е или се очаква да бъде най-малко дванадесет месеца, като преди това лицето е пребивавало обичайно в друга държава-членка или трета страна; в) „емиграция“ означава действието, чрез което лице, което преди е пребивавало обичайно на територията на държава-членка, преустанови обичайното си пребиваване в тази държава-членка за период, който е или се очаква да бъде най-малко дванайсет месеца; г) „гражданство“ означава специфичната правна връзка между дадено лице и неговата държава, придобита по рождение или чрез натурализация, независимо дали посредством декларация, избор, брак или друг начин, в съответствие с националното законодателство; д) „държава по рождение“ означава държавата по постоянно пребиваване (в сегашните ѝ граници, ако има такива) на майката по време на раждането, или ако няма данни за нея, държавата (в сегашните ѝ граници, ако има такива), в която се е осъществило раждането; е) „имигрант“ означава лице, предприемащо имиграция; ж) „емигрант“ означава лице, предприемащо емиграция; з) „дългосрочно пребиваващ“ означава дългосрочно пребиваващ по смисъла на определението в член 2, буква б) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (8); и) „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора, включително лицата без гражданство; й) „искане за международна закрила“ означава искане за международна закрила по смисъла на определението в член 2, буква ж) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (9); к) „статут на бежанец“ означава статут на бежанец съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 2004/83/ЕО; л) „статут, предоставен по силата на субсидиарна закрила“ означава статута, предоставен по силата на субсидиарна закрила по смисъла на определението в член 2, буква е) от Директива 2004/83/ЕО; м) „членове на семейството“ означава членове на семейството съгласно определението в член 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (10); н) „временна закрила“ означава временна закрила по смисъла на определението в член 2, буква а) от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (11); о) „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава непридружено малолетно или непълнолетно лице, ненавършило пълнолетие по смисъла на определението в член 2, буква и) от Директива 2004/83/ЕО; п) „външни граници“ означава външни граници съгласно определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (12); р) „граждани на трети страни, на които е отказан достъп“ означава граждани на трети страни, на които е отказан достъп на външна граница, тъй като не изпълняват всички условия за достъп, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006, и не спадат към категориите лица, посочени в член 5, параграф 4 от посочения регламент; с) „незаконно пребиваващи граждани на трети страни“ означава граждани на трети страни, за които официално е установено, че са на територията на държава-членка и които не изпълняват или вече не изпълняват условията за престой или постоянно пребиваване в тази държава-членка; т) „преселване“ означава прехвърляне на граждани на трети страни или лица без гражданство въз основа на оценка на техните нужди от международна закрила и трайно решение в държава-членка, в която се допускат да пребивават с осигурен правен статут.

1. Държавите-членки докладват на Комисията (Евростат) за използването и вероятното отражение на оценките или други методи на адаптиране на статистиката въз основа на национални определения, за да съответстват на хармонизираните определения, установени в параграф 1.

1. За референтната 2008 година статистическите данни, предоставени на Комисията (Евростат) съгласно настоящия регламент, може да се основат на алтернативни (национални) определения. В такива случаи държавите-членки нотифицират Комисията (Евростат) за тези алтернативни определения.

1. Ако дадена нормативна разпоредба, посочена в определенията в параграф 1, не е задължителна за държава-членка, тази държава-членка следва да предостави статистика, сравнима с изискваната съгласно настоящия регламент, когато такава може да бъде предоставена съгласно действащите законодателни и/или административни процедури.