Чл. 4

Член 4 Национални общи цели, конкретни цели и принос за петте измерения на Енергийния съюз Всяка държава членка определя в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата следните основни цели, конкретни цели и принос, както е посочено в приложение I, раздел A, точка 2: а) по измерението „Декарбонизация“: 1) по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове: i) обвързващата национална цел на държавата членка за емисиите на парникови газове и обвързващите годишни национални лимити по Регламент (ЕС) 2018/842; ii) ангажименти на държавата членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/841; iii) където е приложимо, с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и дългосрочните ангажименти на съюза за намаляване на емисиите на парникова газове в съответствие с Парижкото споразумение, други общи цели и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране. 2) по отношение на възобновяемата енергия: С оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на възобновяемата енергия съгласно посоченото в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. с индикативна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г., индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 18% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2030 г. индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно, трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за поне 32% възобновяема енергия през 2030 г. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и неговата индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика; б) по измерението „Енергийна ефективност“: 1) индикативният национален принос по отношение на енергийна ефективност за постигане на конкретните цели на Съюза за 2030 г. за най-малко 32,5-процентно подобрение на енергийната ефективност, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въз основа на първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност; Държавите членки изразяват своя принос като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2020 г. и като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2030 г., с индикативна крива за този принос след 2021 г. Те разясняват възприетата от тях методология и използваните коефициенти на преобразуване; 2) кумулативен размер на икономии на енергия при крайното потребление, които ще бъдат постигнати през периода 2021—2030 г. съгласно член 7, параграф 1, буква б) относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС; 3) Индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради — и обществени, и частни, пътната карта с установени на национално равнище показатели за измерване на напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи, както и приноса към конкретните цели на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС; 4) пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС относно ролята на образец на сградите на публичните органи; в) по измерението „Енергийна сигурност“: 1) национални общи цели по отношение на: — увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави, които може да имат за цел намаляване на зависимостта от внос на енергия, — повишаване на гъвкавостта на националната енергийна система, и — предприемане на мерки относно ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник с цел подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи, включително график за постигането на целите; г) по измерението „Вътрешен енергиен пазар“: 1) равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15%, със стратегия за равнището в периода след 2021 г., определена в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се взема предвид целта за междусистемна свързаност за 2020 г. от 10% и показателите за спешността на действие, основаващи се на ценовата разлика на пазара на едро, номиналния капацитет за пренос на междусистемните електропроводи в сравнение с максималното натоварване, както и инсталираните мощности за производство от възобновяеми източници, съгласно предвиденото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1. Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира, само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите; 2) основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, когато е приложимо, проекти за модернизиране, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз; 3) национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като: увеличаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез политики и мерки, свързани с пазарно ценообразуване, в съответствие с приложимото право; интегриране и обединяване на пазари с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигането на целите, и други национални общи цели, свързани с вътрешния енергиен пазар, съгласно посоченото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.3; д) по измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“: 1) национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите; отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и когато е приложимо, на Стратегическия план за енергийните технологии. При определяне на своите общи цели, конкретни цели и принос, държавата членка може да се основава на съществуващи национални стратегии или планове, които са в съответствие с правото на Съюза; 2) когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия.