Чл. 16

Член 16 Проучване на сигурността

1. Предметът на проучването има за цел да потвърди, че съответното лице удовлетворява необходимите условия, за да получи достъп до СИЕ.

Обхватът на проучването на сигурността зависи от степента на сигурност, за която се изисква упълномощаването.

1. Проучването се извършва под отговорността на държавата-членка, чийто гражданин е съответното лице. Ако съответното лице не притежава гражданство на нито една от държавите-членки, отговорна е държавата-членка, на чиято територия се намира постоянният му адрес или обичайното му пребиваване.

Ако съответното лице е пребивавало известно време или има връзки с друга държава-членка, различна от държавата-членка, упомената в предходната алинея, тази държава-членка е призована от отговорната за проучването държава-членка да участва в проучването и да съобщава резултатите от своите проверки на държавата-членка, отговорна за проучването.

1. Релевантните разпоредби и директиви, приети във всяка държава-членка, се прилагат за целите на процедурата по проучване.

Освен ако не е определено друго от Съвета, заявленията от страна на бюрото по сигурността за проучвания на членовете на институциите, както и за длъжностните лица и служителите на Общността, се адресират до компетентните власти на държавата-членка, която по смисъла на първата алинея от параграф 2, ще бъде отговорна за извършването на проучването. Заявленията за проучване трябва да бъдат придружени от кратки персонални данни, заверени от заинтересованите лица и даващи всички подробности относно гражданското състояние на тези лица и семействата им, техните дейности и постоянен адрес през последните десет години. Що се отнася до длъжностните лица и служителите от държавите-членки, както и до лицата и предприятията по член 196 от Договора, включително служителите на тези предприятия, проучването се извършва по молба на заинтересованата държава-членка.

1. При завършване на проучването, спрямо членовете на институциите, както и спрямо длъжностните лица и служителите на Общността, се прилага следната процедура:

а) в края на проучването държавата-членка, под чиято отговорност се е провело то, по смисъла на първата алинея от параграф 2, трябва да даде становище до бюрото по сигурността. Това становище трябва да посочи дали според резултата от проучването съществуват пречки за даването на разрешение за достъп на проучваното лице до СИЕ от определена степен или напротив, не съществуват никакви пречки. При даването на становището държавата-членка трябва да вземе предвид цялата информация, предоставена от всяка друга държава-членка, която участва в проучването. б) в случай, че даденото съгласно буква а) становище не съдържа възражения, бюрото по сигурността може да упълномощи съответното лице, ако реши, че няма сериозна причина, която да е пречка за това. Отговорната за проучването държава-членка се уведомява за решението на бюрото по сигурността. в) ако даденото съгласно буква а) становище дава негативна оценка, то бюрото по сигурността е обвързано с това становище и не може да предостави упълномощаване. г) ако до бюрото по сигурността или до някоя държава-членка достигне информация, която да породи съмнения относно пригодността на упълномощеното лице, след като упълномощаването е било направено, то тази информация незабавно бива сведена до знанието на държавата-членка, която е отговорна за проучването по смисъла на първата алинея от параграф 2. Тази държава-членка проверява своето първоначално становище и уведомява бюрото по сигурността дали смята, че упълномощаването трябва да бъде прекратено. При положително становище на държавата-членка, бюрото по сигурността се съобразява с него, при условие че не намери сериозна причина, която да се противопостави на това.