Чл. 4

Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 1997 година.

За Съвета

Председател

J.-C. JUNCKER

(1) ОВ C 224, 8.9.1990 г., стр. 6.

(2) ОВ C 305, 5.12.1990 г., стр. 8.

(3) ОВ C 224, 8.9.1990 г., стр. 4.

(4) ОВ C 368, 23.12.1994 г., стр. 6.

(1) По смисъла на член 2, параграф 4 от Споразумението за социалната политика към Договора за създаване на Европейската общност.

ПРИЛОЖЕНИЕ СЪЮЗ НА КОНФЕДЕРАЦИИТЕ НА ИНДУСТРИАЛЦИТЕ И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ В ЕВРОПА ЕВРОПЕЙСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР НА ПРЕДПРИЯТИЯТА С ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РАБОТА ПРИ НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Настоящото рамково споразумение е принос към общата европейска стратегия за заетост. През последните години работата при непълно работно време е имала важно въздействие върху заетостта. Поради тази причина, страните по настоящото споразумение отдават приоритетно внимание на тази форма на работа. Страните имат намерение да разгледат необходимостта от подобни споразумения, които са свързани с други форми на гъвкав режим на работа. Като отчита разнообразието в положението в държавите-членки и признава, че работата при непълно работно време е характеристика на заетостта в някои сектори и дейности, настоящото споразумение определя общите принципи и минималните изисквания, отнасящи се до работата при непълно работно време. То илюстрира готовността на социалните партньори да установят обща рамка за премахване на дискриминацията по отношение на работници, работещи на непълно работно време, и да помогне за развиването на възможности за работа при непълно работно времена основа, приемлива за работодателите и работниците. Настоящото споразумение е свързано с условията за наемане на работа на работници на непълно работно време, като се отчита, че въпросите, които се отнасят до установеното със закон обществено осигуряване,се решават от държавите-членки. В контекста на принципа на недискриминация, страните по настоящото споразумение взеха под внимание Декларацията за заетостта от заседанието на Европейския съвет в Дъблин през декември 1996 г., в която Съветът, inter alia, подчертава необходимостта да се направят системите за обществено осигуряване по-благоприятни по отношение на заетостта чрез „разработване на системи за социална закрила, които да могат да се адаптират към новите модели на работа и да осигуряват съответна закрила на хората, ангажирани в такава работа“. Страните по настоящото споразумение считат, че тази декларация трябва да се приложи. ЕКП, UNICE и CEEP се обръщат към Комисията с молба да представи настоящото рамково споразумение на Съвета за вземане на решение, което да направи тези изисквания задължителни за държавите-членки, които са страни по Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Страните по настоящото споразумение молят Комисията, в предложението ѝ за прилагане на настоящото споразумение, да изиска от държавите-членки да приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за прилагането на решението на Съвета, най-късно до две години от приемането на решението или да осигурят (1) социалните партньори да набележат необходимите мерки чрез споразумение до края на този срок. Държавите-членки могат, ако е необходимо да се вземат предвид особените трудности или прилагането чрез колективен трудов договор, да имат на разположение максимум още една година, за да спазят тази разпоредба. Без да се засяга ролята на националните съдилища и на Съда на Европейските общности, страните по това споразумение изискват всички въпроси, които са свързани с тълкованието на това споразумение на европейско ниво, най-напред да се препращат от Комисията до тях за становище.

(1) Като взеха предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 3, параграф 4 и член 4, параграф 2 от него,

(2) като имат предвид, че член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика предвижда, че споразуменията, сключени на ниво Общност, могат да се прилагат по съвместно искане на подписалите страни посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;

(3) като имат предвид, че във втория документ от консултациите за постигане на гъвкавост на работното време и сигурност за работниците, Комисията обяви намерението си да предложи задължителна от правна гледна точка мярка на Общността;

(4) като имат предвид, че заключенията от заседанието на Европейския съюз в Есен подчертават необходимостта от вземането на мерки за насърчаване както на заетостта, така и на равните възможности за жените и мъжете и призовават за мерки, целящи „увеличаване на интензивността на растеж на заетостта, в частност по-гъвкава организация на работа по начин, който да задоволява желанията както на работниците, така и изискванията на конкуренцията“;

(5) като имат предвид, че страните по настоящото споразумение придават значение на мерките, които биха улеснили достъпа до работа при непълно работно време за мъже и жени, за да се подготвят за пенсиониране, да съчетаят професионалния и личния си живот, и да се възползват от възможности за образование и обучение с цел да подобрят уменията си и постигнат израстване в кариерата си е във взаимна полза както за работодателите така и за работниците и по начин, който би подпомогнал развитието на предприятията;

(6) като имат предвид, че настоящото споразумение препраща към държавите-членки и социалните партньори за определянето на реда и условията за прилагането на тези общи принципи, минимални изисквания и разпоредби, като се вземе предвид положението във всяка държава-членка;

(7) като имат предвид, че настоящото споразумение отчита необходимостта да се подобрят изискванията на социалната политика, да се повиши конкурентно способността на икономиката на Общността и да се избегне налагането на административни, финансови и правни ограничения които биха забавили създаването и развитието на малките и средни предприятия;

(8) като имат предвид, че социалните партньори са в най-добра позиция да намерят решения, които съответстват на нуждите както на работодателите, така и на работниците, и че трябва следователно да им се даде специална роля при изпълнението и прилагането на настоящото споразумение, ПОДПИСАЛИТЕ СТРАНИ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Клауза 1: Цел Целта на настоящото рамково споразумение е: a) да се осигури премахване дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата при непълно работно време; б) да улесни развитието на работата при непълно работно време на доброволна основа и да допринесе за гъвкава организация на работното време по начин, който отчита нуждите на работодателите и работниците.

Клауза 2: Приложно поле

1. Настоящото споразумение се прилага за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава-членка.
2. Държавите-членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практиката и/или социалните партньори на съответно ниво в съответствие с националната практика в индустриалните отношения могат, по обективни причини, да изключат изцяло или частично от условията на настоящото споразумение работниците на непълно работно време, които са на непостоянна работа. Тези изключения следва да се преразглеждат периодично, за да се установи дали създалите ги обективни причини остават валидни.

Клауза 3: Определения По смисъла на настоящото споразумение: 1. Терминът „работник на непълно работно време“ се отнася до работник или служител, чиито нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на сравним работник на пълно работно време. 2. Терминът „сравним работник на пълно работно време“ означава работник или служител на пълно работно време в същото предприятие, който има същия вид трудов договор или правоотношение, който е нает за същата или подобна работа/професия, като се отдаде дължимото внимание на други съображения, които могат да включват ранг и квалификация/умения. Когато в същото учреждение няма сравним работник на пълно работно време, сравнението се прави чрез препращане към приложим колективен трудов договор или, когато няма приложим колективен трудов договор, в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практиката.

Клауза 4: Принцип на недискриминация

1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време които са взети за сравнение, само поради това, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.
2. При необходимост, се прилага принципът pro rata temporis.
3. Редът и условията по прилагането на настоящата клауза се определят от държавите-членки и/или социалните партньори, като се отчита европейското законодателство, националното законодателство, колективните трудови договори и практиката.
4. Когато е оправдано по обективни причини, държавите-членки, след консултация със социалните партньори, в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и практиката и/или, при необходимост, социалните партньори, могат да направят достъпа до особени условия на наемане на работа, да зависи от трудовия стаж, изработено време, или квалификация въз основа на трудовия доход. Критериите, свързани с достъпа на работниците на непълно работно време до особени условия на работа, трябва да се преразглеждат периодично, като се отчита посочения в клауза 4.1 принцип на недискриминация.

Клауза 5: Възможности за работа при непълно работно време

1. В контекста на клауза 1 от настоящото споразумение и на принципа на недискриминация между работниците на непълно работно време и тези на пълно работно време:

a) държавите-членки, след консултации със социалните партньори в съответствие с националното законодателство или практика, трябва да определят и да прегледат пречките от правно или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа при непълно работно време и, при необходимост, да ги отстранят; б) социалните партньори, като действат в своята сфера на компетентност и чрез предвидените в колективните трудови договори процедури, трябва да определят и прегледат пречките, които могат да ограничат възможностите за непълна заетост и, при необходимост, да ги отстранят.

1. Отказът на работник да премине от работа на пълно работно време към работа на непълно работно време или обратно сам по себе си не представлява основателна причина за прекратяване на трудовото правоотношение, без да се засяга прекратяването в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и практиката, по други причини, които могат да възникнат от оперативните изисквания в съответното учреждение.
2. Доколкото е възможно, работодателите трябва да взимат под внимание:

a) молбите на работници за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, ако възникне такава възможност в учреждението; б) молбите на работниците за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване на работното време, ако възникне такава възможност; в) предоставяне на навременна информация за наличието на места за работа на непълно и пълно работно време в учреждението, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време и обратно; г) мерки за улесняване достъпа до работа на непълно работно време на всички нива на предприятието, включително длъжности за квалифицирани работници и ръководен персонал и, по целесъобразност, да се улесни достъпът на работниците на непълно работно време до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионална мобилност; д) предоставяне на подходяща информация на съществуващите представителни органи на работниците за наличието на места за работа на непълно работно време в предприятието.

Клауза 6: Разпоредби относно прилагането

1. Държавите-членки и/или социалните партньори могат да поддържат или въвеждат по-благоприятни от определените в настоящото споразумение разпоредби.
2. Прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява основателна причина за намаляване на общото ниво на закрила, предоставена на работниците в областта, обхваната от настоящото споразумението. То не засяга правото на държавите-членки и/или социалните партньори да разработват законови, подзаконови или договорни разпоредби в светлината на променящите се обстоятелства и не накърнява прилагането на клауза 5.1 докато се спазва принципът на недискриминация, определен в клауза 4.1.
3. Настоящото споразумение не засяга правото на социалните партньори да сключват на съответно ниво, включително и на европейско ниво, споразумения, които адаптират и/или допълват разпоредбите на настоящото споразумение по начин, който да отчете специфичните нужди на съответните социални партньори.
4. Настоящото споразумение не засяга други специфични разпоредби на Общността, и по-специално разпоредбите на Общността по отношение на равното третиране или възможности на мъжете и жените.
5. Предотвратяването и решаването на спорове и жалби, породени от прилагането на настоящото споразумение, се извършва в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и практиката.
6. Подписалите страни преразглеждат настоящото споразумение пет години след датата на решението на Съвета, ако една от страните по настоящото споразумение отправи искане за това.