Чл. 7 ЗЕЗ
Закон за експортното застраховане
Глава втора "Дейност на Българската агенция за експортно застраховане" залв сила
Актът е изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026, в сила от 19.06.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.
Официалният текст на изменението
§ 16. В Закона за експортното застраховане (обн., ДВ, бр. 61 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 2004 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 100 от 2018 г. и бр. 41 от 2024 г.) навсякъде думите „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.
Търговски риск по този закон е:
неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договора;
закъснение на дължимо плащане след настъпване на датата на плащането, указана в договора, по причини, несвързани с изпълнението на договора;
едностранно прекратяване на договор от длъжника без наличието на правно основание за това;
отказ на длъжника да приеме стоките или услугите - предмет на договора, без наличието на правно основание за това.
В случаите по ал. 1 не е налице търговски риск, когато длъжник по договора е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава.
В случаите на средносрочен и дългосрочен риск ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в т. 14 - 16 от Общите принципи поприложение № 2не е предвидено друго.