Чл. 4

Член 4 Общи разпоредби

1. Трансферът на свързани с отбраната продукти между държави-членки подлежи на предварително разрешаване. Не се изисква допълнително разрешение от други държави-членки за преминаване през държави-членки или за влизане на територията на държава-членка, в която се намира получателя на свързани с отбраната продукти без това да засяга прилагането на разпоредбите, необходими по съображения за обществена сигурност или обществен ред, като например, inter alia, транспортната безопасност.
2. Независимо от параграф 1, държавите-членки може да освобождават трансфери на свързани с отбраната продукти от задължението за предварително разрешение, установено в посочения параграф, когато:

а) доставчикът или получателят е правителствена организация или част от въоръжените сили; б) доставките се осъществяват от Европейския съюз, НАТО, МААЕ или други междуправителствени организации с оглед изпълнение на техните задачи; в) трансферът е необходим за осъществяването на програма за сътрудничество в областта на въоръжението между държавите-членки; г) трансферът е свързан с оказването на хуманитарна помощ в случай на бедствие или е част от дарение при извънредна ситуация;или д) трансферът е необходим за целите или вследствие на поправка, поддръжка, изложение или демонстрация.

1. По искане на държава-членка или по своя инициатива, Комисията може да измени параграф 2 с оглед включване на следните случаи когато:

а) трансферът се осъществява при условия, които не засягат общественият ред или обществената сигурност; б) задължението за предварително разрешение се оказва несъвместимо с международните ангажименти, поети от държавите-членки след приемането на настоящата директива, или в) трансферът е необходим с оглед междуправителственото сътрудничество, посочено в член 1, параграф 4. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 2.

1. Държавите-членки гарантират, че доставчиците, които желаят да извършат трансфер на свързани с отбраната продукти от тяхна територия, могат да използват генерални лицензи за трансфер или да подадат заявление за глобални или индивидуални лицензи за трансфер, в съответствие с членове 5, 6 и 7.
2. Държавите-членки определят типа лиценз за свързаните с отбраната продукти или категориите съответни свързани с отбраната продукти в съответствие с разпоредбите на настоящия член и на членове 5, 6 и 7.
3. Държавите членки определят изчерпателно реда и условията за лицензите за трансфер, включително специфичните ограничения за износа на свързани с отбраната продукти към юридически или физически лица в трети страни, като отчитат, inter alia, и рисковете за опазването на правата на човека, мира, сигурността и стабилността, които трансферът създава. Държавите-членки може, като спазват законодателството на Общността, да разполагат с възможността да изискват гаранции за крайна употреба, включително сертификати за крайна употреба.
4. Държавите-членки определят реда и условията на лицензите за трансфер за компоненти въз основа на оценка на чувствителността на трансфера в съответствие, inter alia, със следните критерии:

а) естеството на компонентите по отношение на продуктите, в които ще бъдат включени и по отношение на всяка евентуална крайна употреба на готовите продукти, която може да даде повод за загриженост; б) значението на компонентите по отношение на продуктите, в които те ще бъдат включени.

1. С изключение на случаите, когато считат, че трансферът на компоненти е чувствителен, държавите-членки се въздържат от налагането на експортни ограничения за компоненти, когато получателят представи декларация за употреба, в която удостоверява, че компонентите обект на този трансфер се интегрират или подлежат на интегриране в негови собствени продукти и не могат на по-късен етап да бъдат трансферирани отново или изнесени като такива, освен за целите на поддръжка или поправка.
2. Държавите-членки може по всяко време да отнемат, прекратят или ограничат използването на издадени от тях лицензи за трансфер по причини, свързани със защита на техните съществени интереси в сферата на сигурността, по съображения за обществен ред или обществена сигурност или поради неизпълнение на реда и условията, с които е обвързан лицензът.