Чл. 9

Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (Текст от значение за ЕИП)

Директива

Член 9 Сертифициране

  1. Държавите-членки определят компетентни органи, които да сертифицират получателите, установени съответно на тяхна територия, на свързани с отбраната продукти съгласно лицензите за трансфер, публикувани от други държави-членки в съответствие с член 5, параграф 2, буква б).
  2. Сертифицирането установява надеждността на предприятието получател, по-специално по отношение на неговата способност да спазва ограниченията за износ на свързани с отбраната продукти, получени по лиценз за трансфер от друга държава-членка. Надеждността се оценява според следните критерии:

а) доказан опит в отбранителните дейности, като по-специално се вземат предвид данните на предприятието за спазване на експортни ограничения, съдебни решения в тази връзка, наличие на разрешение за производство или търговия със свързани с отбраната продукти и на опитен ръководен състав; б) съотносима промишлена дейност в сферата на свързаните с отбраната продукти в рамките на Общността, по-специално капацитета за интеграция на системата/подсистемата; в) определянето на служител на висш ръководен пост за ресорен служител, лично отговорен за трансферите и износа; г) писмен ангажимент на предприятието, подписан от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в), че предприятието ще предприеме всички необходими стъпки за спазването и прилагането на всички специални условия, отнасящи се до крайната употреба и износ на всеки получен специфичен компонент или продукт; д) писмен ангажимент на предприятието, подписан от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в), че с необходимото старание ще предоставя на компетентните органи подробна информация в отговор на искания и запитвания, относно крайните потребители или крайната употреба на всички продукти, изнесени, трансферирани или получени от дружеството по лиценз за трансфер от друга държава-членка; и е) описание на вътрешната програма за съответствие или на системата за управление на износа или трансфера, внедрена в предприятието, което е утвърдено от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в). Това описание дава данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансферите и износа, веригата на отговорност в структурата на предприятието, процедурите за вътрешен одит, повишаване на осведомеността и обучение на персонала, уредба на физическата и техническа сигурност, водене на регистри и проследяемост на трансферите и износа.

  1. В сертификатите се съдържа следната информация:

а) компетентен орган, издаващ сертификата; б) името и адреса на получателя; в) изявление относно това, че получателят отговаря на критериите, посочени в параграф 2; и г) дата на издаване и срок на валидност на сертификата. Срокът на валидност на сертификата, посочен в буква г), при никакви обстоятелства не може да превишава пет години.

  1. В сертификатите могат да се съдържат допълнителни условия, отнасящи се до следното:

а) предоставяне на информация, необходима за проверка на съответствието с критериите, посочени в параграф 2; б) спиране на действието или отнемане на сертификата.

  1. Компетентните органи следят за съответствието на получателя с критериите, посочени в параграф 2, поне веднъж на всеки три години, както и с всяко условие, с което са обвързани сертификатите, посочени в параграф 4.
  2. Държавите-членки признават всички сертификати, издадени в съответствие с настоящата директива в друга държава-членка.
  3. Ако един компетентен орган констатира, че притежателят на сертификат, установен на територията на съответната държава-членка, повече на отговаря на критериите, посочени в параграф 2 или на някое от условията, посочени в параграф 4, той предприема подходящи мерки. Тези мерки могат да включват отнемане на сертификата. Компетентният орган информира Комисията и другите държави-членки за своето решение.
  4. Държавите-членки публикуват и редовно актуализират списък на сертифицирани получатели и информират Комисията, Европейския парламент и другите държави-членки за тях.

Комисията прави публично достъпен на своя уебсайт централен регистър на получателите, сертифицирани от държавите-членки.

Практика по чл. 9

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.