Чл. 4
НАРЕДБА № 4 ОТ 27 МАЙ 2011 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДОПУСКАНЕ И ЯВЯВАНЕ НА ИЗПИТ ПО ЧЛ. 186, АЛ. 3, Т. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, ПРИДОБИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ И/ИЛИ СПЕЦИАЛНОСТ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В ТРЕТА ДЪРЖАВА
Чл. 4.(1) Гражданите на трети държави, придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава, желаещи да бъдат допуснати до изпит почл. 186, ал. 3, т. 3, буква "а" от Закона за здравето, подават заявление по образец съгласноприложение № 1до министъра наздравеопазването. (2) Към заявлението се прилагат следните документи:
- копие на документ за самоличност;
- копие на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към нея;
- академична справка и/или учебен план (програма) на проведеното обучение по медицинска професия, от която са видни продължителността на обучението, изучаваните дисциплини и техният хорариум и проведеното практическо обучение/стаж;
- удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата почл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето;
- актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия, или нотариално заверена декларация, че професията не е упражнявана до момента;
- актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за чисто съдебно минало;
- актуален (до три месеца от момента на издаване) документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве;
- документ за идентичност на имената (на лице с различни имена).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г.) Документите по ал. 2, т. 2 и 3 и т. 5 - 7 следва да са заверени с "апостил" или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи и придружени с превод на български език, както следва:
- когато чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, трябва да бъде нотариално удостоверен в Република България;
- когато чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
Практика по чл. 4
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.