Чл. 15

Член 15 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага 18 месеца след датата на влизане в сила на следните актове: a) Регламент (ЕО) № 852/2004; б) Регламент (ЕО) № 854/2004; и в) Директива 2004/41/EО. Въпреки това, той не се прилага преди 1 януари 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 29 април 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. McDOWELL

(1) ОВ C 365 E, 19.12.2000 г., стр. 58.

(2) ОВ C 155, 29.5.2001 г., стр. 39.

(3) Становище на Европейския парламент от 15 май 2002 г. (ОВ C 180 E, 31.7.2003 г., стр. 288), Обща позиция на Съвета от 27 октомври 2003 г. (ОВ C 48 E, 24.2.2004 г., стр. 23), Позиция на Европейския парламент от 30 март 2004 г. (непубликувана в ОВ) и Решение на Съвета от 16 април 2004 г.

(4) Виж стр. 3 от настоящия ОВ.

(5) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).

(6) ОВ L 371, 31.12.1994 г., стр. 36.

(7) ОВ L 53, 9.3.1995 г., стр. 31.

(8) ОВ L 105, 9.5.1995 г., стр. 40.

(9) ОВ L 105, 9.5.1995 г., стр. 44.

(10) ОВ L 109, 16.5.1995 г., стр. 44.

(11) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 21.

(12) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 25.

(13) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 29.

(14) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1.

(15) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 33.

(16) ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 34.

(17) Директива 92/118/EИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение A към Директива 89/662/EИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/EИО (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49). Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 445/2004 на Комисията (ОВ L 72, 11.3.2004 г., стр. 60).

(18) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(19) Директива 97/78/EО на Съвета от 18 декември 1997 г., която определя принципите, регламентиращи организирането на ветеринарни проверки на продукти, които влизат в Общността от трети страни (ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(20) Директива 2002/99/EО на Съвета от 16 декември 2002 г., която определя здравните правила за животните, регламентиращи производството, преработката, разпределението и въвеждането на продукти от животински произход за човешка консумация (ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11).

(21) Директива 96/23/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на някои вещества и остатъците от тях в живите животни и животинските продукти (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

(1) Директива 2000/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно сближаването на законодателството на държавите-членки, свързано с етикетирането, оформлението и рекламата на хранителни продукти (ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29). Последни изменения с Директива 2003/89/EО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).

(2) Директива 64/432/EИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравословни проблеми на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(3) Директива 91/68/ EИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно условията, свързани със здравето на животните, регламентиращи търговията в Общността с овце и кози (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19). Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(4) Повтаряща се средна геометрична стойност за период от два месеца при взети най-малко две проби на месец.

(5) Повтаряща се средна геометрична стойност за период от три месеца при взета най-малко една проба на месец ако компетентният орган не е определил друга методология за да се отчетат сезонните колебания в производствените нива.

(6) Повтаряща се средна геометрична стойност за период от два месеца при взети най-малко две проби на месец.

(7) Повтаряща се средна геометрична стойност за период от два месеца при взети най-малко две проби на месец.

(8) Регламент (EИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно определянето на процедура на Общността за създаване на максималните стойности за остатъчни ветеринарно-медицински продукти в хранителните продукти от животински произход (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 1). Последно изменен с Регламент (EО) № 546/2004 на Комисията (ОВ L 87, 25.3.2004 г., стр. 13).

(9) Стопена животинска мазнина, получена чрез стопяване при ниска температура на прясна мазнина от сърцето, булото, бъбреците и мезентерия на говеда както и мазнина от залите за разфасовка на месо.

(10) Стопена животинска мазнина, получена от мастните тъкани на прасета. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОПРЕДЕЛЕНИЯ По смисъла на настоящия регламент:

1. МЕСО

1.1. „Месо“ са ядивните части на животните, посочени в точки 1.2—1.8, включително кръв. 1.2. „Домашни копитни животни“ са домашните говеда (включително видовете Bubalus и Бизон), свинете, овцете и козите и еднокопитните домашни животни. 1.3. „Домашни птици“ са птиците, отглеждани в стопанства, включително и птици, които не се считат за домашни, но се отглеждат като домашни животни с изключение на щраусовите. 1.4. „Лагоморфни“ са домашните зайци, дивите зайци и гризачите. 1.5. „Дивеч“ са: — дивите копитни животни и лагоморфните както и другите земни бозайници, които се ловуват за човешка консумация и се считат за дивеч съгласно приложимото законодателство в заинтересованата държава-членка, включително бозайниците, които живеят в затворена територия при свободни условия, сходни на тези при които живее дивечът; и — дивите птици, които се ловуват за човешка консумация. 1.6. „Дивеч, отглеждан в стопанства“ са щраусовите и земните бозайници, които не са посочени в точка 1.2. 1.7. „Дребен дивеч“ са дивите птици, които се ловуват, и лагоморфните, които живеят в естествено състояние. 1.8. „Едър дивеч“ са дивите земните бозайници, които живеят в естествено състояние, които не попадат в определението за дребен дивеч. 1.9. „Труп“ е тялото на животно след клане и почистване. 1.10. „Прясно месо“ е месото, което не е минало през друг процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване, включително месо, което е във вакуумна обвивка или е обвито в контролирана среда. 1.11. „Карантия“ е прясно месо, което не е трупно, включително вътрешности и кръв. 1.12. „Вътрешности“ са органите в торакалната, коремната и тазовата кухини, както и трахеята и хранопровода, а за птиците и гушата. 1.13. „Мляно месо“ е обезкостено месо, което е смляно на парченца и съдържа по-малко от 1 % сол. 1.14. „Механично отделено месо“ е продуктът, получен чрез отделяне на месото от костите след обезкостяване или от труповете на домашните птици като се използват механични средства, водещи до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна 1.15. „Предварително обработено месо“ е прясно месо, включително месо накълцано на парченца, към което са добавени хранителни продукти, подправки и добавки или което е преминало през процеси, които не са успели да изменят вътрешната структура на мускулните влакна на месото и не са премахнали характеристиката му на прясно месо. 1.16. „Кланица“ е обект, използван за клане и чистене на животните, чието месо е предназначено за човешка консумация. 1.17. „Предприятие за разфасовка на месо“ е обект, използван за отделяне на месото от кокалите и нарязването му. 1.18. „Обект за обработка на дивеч“ е всеки обект, в който дивеч или месо на дивеч, получено след ловуване, се обработва за пускане на пазара.

1. ЖИВИ ДВУЧЕРУПЧЕСТИ МЕКОТЕЛИ

2.1. „Двучерупчести мекотели“ са мекотелите с филтърно хранене с два чифта хриле. 2.2. „Морски биотоксини“ са отровните вещества, акумулирани от двучерупчестите мекотели, по-специално в резултат на хранене с планктон, съдържащ токсини. 2.3. „Кондициониране“ е съхраняването на живи двучерупчести мекотели с произход от производствените зони от клас А, от пречиствателните центрове или диспечерските центрове в резервоари или друга инсталация, съдържаща чиста морска вода, или в естествени обекти за отстраняване на пясък, кал или тиня от тях с цел запазване или подобряване на органолептичните им качества и за да се гарантира, че се намират в добро жизнено състояние преди обвиването или опаковането им. 2.4. „Събирач“ е всяко физическо или юридическо лице, което събира живи двучерупчести мекотели с всички възможни средства от зоната за събиране с цел обработка и пускане на пазара. 2.5. „Производствена зона“ е всяка зона в море, в речно устие или в лагуна, в която се намират естествени легла на двучерупчести мекотели или обекти, използвани за отглеждането на двучерупчести мекотели, и от която се вади реколтата от живи двучерупчести мекотели. 2.6. „Трансферна зона“ е всяка зона в море, в речно устие или в лагуна, чийто граници са ясно маркирани и означени с шамандури, пилони или други неподвижни знаци и която се използва изключително за естествено пречистване на живи двучерупчести мекотели. 2.7. „Диспечерски център“ е всеки обект на брега или на разстояние от брега за прием, кондициониране, измиване, почистване, категоризиране, обвиване и опаковане на живи двучерупчести мекотели, годни за човешка консумация. 2.8. „Пречиствателен център“ е обект, съоръжен с резервоари, захранвани с чиста морска вода, в които се поставят живите двучерупчести мекотели за необходимия срок за намаляване на замърсяването, за да станат годни за човешка консумация. 2.9. „Трансфер“ е прехвърлянето на живи двучерупчести мекотели в море, в речно устие или в лагуна за необходимия срок за намаляване на замърсяването, за да станат годни за човешка консумация. В него не се включва конкретната операция за прехвърляне на двучерупчести мекотели за продължаване на растежа им или за угояване.

1. РИБНИ ПРОДУКТИ

3.1. „Рибни продукти“ са всички морски или сладководни животни (с изключение на живите двучерупчести мекотели, живите бодлокожи, живите мантийни и живите морски коремоноги както и всички бозайници, влечуги и жаби) както дивите така и отглежданите в стопанства, включително и всички ядивни форми, части и продукти от такива животни. 3.2. „Кораб-фабрика“ е всеки съд, на борда на който рибните продукти са подложени на една или няколко от следните операции, след които следва обвиване или опаковане, а при необходимост, охлаждане или замразяване: изрязване на филето, нарязване на резени, отстраняване на кожата, отстраняване на черупките, отстраняване на обвивката, смилане или праработване. 3.3. „Хладилен кораб“ е всеки съд, на борда на който се извършва замразяване на рибните продукти по целесъобразност след подготвителната работа като например отцеждане на кръвта, отстраняване на главата, изкормване и отстраняване на перките, а при необходимост, и последващо обвиване или опаковане. 3.4. „Механично отделени рибни продукти“ са продуктите, получени след отстраняване на месото от рибните продукти с помощта на механични средства, в резултат на което се нарушава или променя структурата на месото. 3.5. „Пресни рибни продукти“ са непреработените рибни продукти, цели или предварително обработени, включително и продуктите във вакуумни опаковки или опаковки с контролирана среда, които не са преминали през друга обработка за консервиране освен охлаждане. 3.6. „Предварително обработени рибни продукти“ са непреработените рибни продукти, които са преминали през операция, нарушаваща тяхната анатомична цялост, като например изкормване, отстраняване на главата, нарязване на резени, изрязване на филето и нарязване на парчета.

1. МЛЯКО

4.1. „Сурово мляко“ е млякото, получено чрез секрецията на млечната жлеза на животните, отглеждани в стопанства, което не е подгрявано до температура по-висока от 40 °C и не е било подложено на обработка с равностоен ефект. 4.2. „Холдинг за производството на мляко“ е обект, в който се отглеждат едно или няколко животни за производството на мляко с оглед да бъде пуснато на пазара като хранителен продукт.

1. ЯЙЦА

5.1. „Яйца“ са яйцата в черупка - които не са счупени, заредени в инкубатор или сготвени - които са снесени от птици, отглеждани в стопанства, и са годни за пряка човешка консумация или за приготвянето на яйчени продукти. 5.2. „Яйца в течна форма“ е непреработеното съдържание на яйцата след отстраняване на черупката. 5.3. „Пукнати яйца“ са яйцата с увредена черупка и здрава ципа. 5.4. „Център за опаковане“ е обект, където яйцата се категоризират по качество и се претеглят.

1. ЖАБЕШКИ БУТЧЕТА И ОХЛЮВИ

6.1. „Жабешки бутчета“ е задната част на тялото, разделено чрез напречен разрез зад предните крайници, изкормена и без кожата, от вида RNA (семейство Ranidae). 6.2. „Охлюви“ са земните коремоноги от видовете Helix pomatiaLinne, Helix aspersaMuller, Helix lucorum и видовете от семейство Achatinidae.

1. ПРЕРАБОТЕНИ ПРОДУКТИ

7.1. „Месни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на месо или на допълнителна преработка на такива преработени продукти, при която е видно, че продуктите вече не притежават характеристиките на прясно месо. 7.2. „Млечни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на сурово мляко или на допълнителна преработка на такива преработени продукти. 7.3. „Яйчени продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на яйца, или на различни съставки или смеси на яйца, или на допълнителна преработка на такива преработени продукти. 7.4. „Преработени рибни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на рибни продукти или на допълнителна преработка на такива преработени продукти. 7.5. „Претопена животинска мазнина“ е мазнината, получена в резултат на претопяване на месо, включително и на кокали, и предназначена за човешка консумация. 7.6. „Пръжки“ са остатъкът от претопяването, съдържащ протеини, след частично отделяне на мазнината и водата. 7.7. „Желатин“ е естествен, разтворим протеин, желиран или нежелиран, получен чрез частична хидролиза на колаген, получен от кокали, кожи на едри животни и други кожи, сухожилия и мускули на животни. 7.8. „Колаген“ е продукт на основата на протеин, извлечен от животински кокали, кожи на едри животни и други кожи и сухожилия, произведен съгласно съответните изисквания на Настоящия регламент. 7.9. „Обработени стомаси, мехури и черва“ са стомаси, мехури и черва, които са преминали през обработка като например осоляване, подгряване или изсушаване след като са били получени и почистени.

1. ДРУГИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

8.1. „Продукти от животински произход“ са: — храните от животински произход, включително мед и кръв; — живите двучерупчести мекотели, живите бодлокожи, живите мантийни и живите морски коремоноги, предназначени за човешка консумация, и — други животни, предназначени за предварителна обработка с оглед да бъдат доставени живи на крайния потребител. 8.2. „Пазар на едро“ е хранителен бизнес, който включва няколко отделни звена, които използват съвместно инсталациите и отделенията, където хранителните продукти се продават на предприятията за хранителни продукти.

ПРИЛОЖЕНИЕ II ИЗИСКВАНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА НЯКОЛКО ПРОДУКТА ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД РАЗДЕЛ I: ИДЕНТИФИКАЦИОННА МАРКИРОВКА Когато се изисква в съответствие с член 5 или 6, и съгласно разпоредбите на приложение III предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че продуктите от животински произход имат идентификационен знак, поставен в съответствие със следните разпоредби. A. ПОСТАВЯНЕ НА ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН ЗНАК

1. Идентификационният знак трябва да се постави преди продуктът да напусне обекта.

1. Не е необходимо, обаче, да се поставя нов знак върху продукта, освен ако не е отстранена опаковката и/или обвивката му или продуктът не е допълнително преработен в друг обект като в такъв случай новият знак трябва да посочва номера за одобряване от обекта, в който са извършени тези операции.

1. Не е необходим идентификационен знак за яйцата, за които в Регламент (ЕО) № 1907/90 (1) са предвидени изисквания за етикетирене и маркиране.

1. Предприятията за хранителни продукти трябва в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да въведат системи и процедури за идентифициране на предприятията за хранителни продукти, от които са получили и на които са доставили продукти от животински произход.

Б. ФОРМА НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯ ЗНАК

1. Знакът трябва да бъде четлив и неизличим, с лесно различими знаци. Той трябва да е изложен така че да се вижда добре от компетентните органи.

1. Знакът трябва да показва името на страната, в която се намира обектът, което може да бъде изписано изцяло или като двубуквен код съгласно съответния стандарт на ISO.

За държавите-членки, обаче, тези кодове са както следва: AT, BE, DE, DK, ES, FI, FR, GR, IE, IT, LU, NL, PT, SE и UK. Предприятията за хранителни продукти могат да продължат да използват запасите и оборудването, които са поръчали преди влизането в сила на настоящия регламент до изчерпването им или до необходимостта от подмяната им.

1. Знакът трябва да показва номера за одобряване от обекта. Когато обектът произвежда както храни, за които е в сила настоящия регламент, така и храни, за които той не е в сила, предприятието за хранителни продукти може да постави един и същ идентификационен знак и за двата вида храни.

1. Когато знакът е поставена в обект, който е разположен в рамките на Общността, той трябва да бъде с овална форма и да съдържа съкращението CE, EC, EF, EG, EK или EY.

В. НАЧИН НА МАРКИРАНЕ

1. Знакът може в зависимост от оформлението на различните продукти от животински произход да бъде поставен директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде отпечатан върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката му. Знакът може също да бъде във формата на етикет, направен от устойчив материал, който не може да бъде махнат.

1. Когато опаковката съдържа парчета месо или карантия, знакът трябва да е поставен върху етикета, закрепен към опаковката, или да е напечатан върху опаковката така че да се повреди при отваряне на опаковката. Това не се налага, обаче, ако при отварянето се поврежда и опаковката. Когато обвивката осигурява същата защита като опаковката, етикетът може да бъде прикрепен към обвивката.

1. За продуктите от животински произход, които се поставят в транспортни контейнери или в големи опаковки и са предназначени за по-нататъшна обработка, преработка, обвиване и опаковане в друг обект, знакът може да се постави на външната повърхност на контейнера или опаковката.

1. За течните, гранулираните и прахообразните продукти от животински произход, които се пренасят в насипно състояние, както и за рибните продукти, които се пренасят в насипно състояние, не е необходим идентификационен знак, ако придружаващата документация съдържа информацията, определена в точки 6, 7, а в зависимост от случая, и 8.

1. Когато продукти от животински произход са поставени в опаковка, предназначена за директна доставка на краен клиент, достатъчно е знакът да се постави само върху външната страна на опаковката.

1. Когато знакът е поставена директно върху продукти от животински произход, използваните цветове трябва да са одобрени в съответствие с правилата на Общността за употребата на оцветители в хранителните продукти.

РАЗДЕЛ II: ЦЕЛИ НА ПРОЦЕДУРИТЕ, ОСНОВАНИ НА АНАЛИЗ НА РИСКА И КРИТИЧНАТА КОНТРОЛНА ТОЧКА (НАССР)

1. Предприятията за хранителни продукти, които управляват кланици, трябва да гарантират, че процедурите, които са въвели в съответствие с общите изисквания на член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, отговарят на изискванията, на които е необходимо да отговарят съгласно анализа на опасностите, и на специфичните изисквания, изброени в точка 2.

1. Процедурите трябва да гарантират, че всяко животно или в зависимост от случая, всяка партида животни, приети в помещенията на кланицата:

а) е правилно идентифицирано; б) е придружено от необходимата документация от обекта на произход, посочен в раздел III; в) не е с произход от обект или област, за които има забрана за движение на животните или друго ограничение по съображения за опазване здравето на животните и хората, освен когато е издадено разрешение от компетентните органи; г) е чисто; д) е здраво по преценка на предприятието за хранителни продукти и е) е в задоволително състояние при пристигането в кланицата.

1. Когато предприятието за хранителни продукти не може да отговори на някое от изискванията, изброени в точка 2, то трябва да уведоми официалния ветеринар и да предприеме съответстващи мерки.

РАЗДЕЛ III: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА Предприятията за хранителни продукти, които ръководят кланици, трябва в зависимост от случая да изискват, получават, проверяват и действат съобразно информацията за хранителната верига, дадена в настоящия Раздел по отношение на всички животни, които не са дивеч, които се изпращат или са предназначени да бъдат изпратени в кланицата.

1. Операторите на кланици не трябва да приемат животни в помещенията на кланицата, освен когато са потърсили и са получили необходимата информация за безопасността на храните, която се съдържа в документацията на обекта на произход в съответствие с Регламент (EО) № 852/2004.

1. Операторите на кланици трябва да получат информацията не по-малко от 24 часа преди пристигането на животните в кланицата, с изключение на възникване на обстоятелствата, упоменати в точка 7.

1. Информацията, касаеща безопасността на храните, посочена в точка 1, обхваща по-специално:

a) състоянието на обекта на произход или здравния статус на животните в района; б) здравния статус на животните; в) ветеринарно-медицинските продукти и друго лечение, назначено на животните в рамките на определен период и със срок на прекъсване по-голям от нула, заедно с датите на назначението и сроковете на прекъсване; г) появата на заболявания, които могат да засегнат безопасността на месото; д) резултатите, ако имат значение за защитата на здравето на хората, на всички анализи, направени на проби, взети от животните или други проби, взети за диагностика на заболявания, които биха могли да засегнат безопасността на месото, включително и пробите, взети в рамките на мониторинга и контрола на зоонозни агенти и остатъчните вещества; е) съответните доклади за предходни проверки преди и след настъпване на смъртта на животни от един и същ обект на произход, включващи по-специално доклади от официалния ветеринар; ж) производствени данни, когато биха могли да покажат наличието на заболяване; и з) името и адреса на частния ветеринар, който обичайно се грижи за обекта на произход. a) Не е необходимо, обаче, операторът на кланицата да получава: i) информацията, посочена в точка 3, букви a), б), е) и з), ако операторът вече е запознат с тази информация (например чрез постоянна договореност или програма за осигуряване на качеството); или ii) информацията, посочена в точка 3, букви a), б), е) и з), ако производителят декларира, че не разполага с важна информация за докладване. б) Не е необходимо информацията да се предоставя като дословно извлечение от документацията на обекта на произход. Тя може да бъде осигурена чрез електронен обмен на данни или във формата на стандартна декларация, подписана от производителя.

1. Предприятията за хранителни продукти, които решават да приемат животни в помещенията на кланицата след оценка на съответната информация за хранителната верига, трябва да я предоставят незабавно на официалния ветеринар, и с изключение на настъпването на обстоятелствата, упоменати в точка 7, не по-малко от 24 часа преди пристигането на животното или партидата. Предприятието за хранителни продукти трябва да уведоми официалния ветеринар за наличието на всяка информация, която би могла да породи опасения за здравето преди проверката преди настъпване на смъртта на засегнатото животно.

1. Ако в кланицата пристигне животно без информация за хранителната верига, операторът незабавно трябва да уведоми официалния ветеринар. Животното не може да бъде заклано без разрешението на официалния ветеринар.

1. С разрешение на компетентния орган информацията за хранителната верига може да придружава животното, за което се отнася, вместо да пристигне 24 часа предварително в случай, че това са:

а) прасета, птици или дивеч, отглеждан в стопанства, които са преминали през проверка след настъпване на смъртта в обекта на произход, ако са придружени от сертификат, който е подписан от ветеринар, удостоверяващ, че е прегледал животните в обекта и е констатирал, че са здрави; б) еднокопитни домашни животни; в) животните, подложени на принудително клане, ако са придружени от декларация, подписана от ветеринаря, удостоверяваща благоприятния резултат от проверката преди настъпване на смъртта; и г) животни, които не са доставени директно от обекта на произход в кланицата. Операторите на кланици трябва да направят оценка на съответната информация. Ако приемат животните за клане, те трябва да дадат документите, упоменати в подточки a) и в), на официалния ветеринар. Клане и почистване на животните не може да се извърши без разрешението на официалния ветеринар.

1. Предприятията за хранителни продукти трябва да проверят паспорта, придружаващ еднокопитните домашни животни, за да се уверят, че животното е предназначено за клане за човешка консумация. Ако приемат животното за клане, те трябва да предадат паспорта му на официалния ветеринар.

(1) Регламент (EИО) № 1907/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно някои маркетингови стандарти за яйцата (ОВ L 173, 6.7.1990 г., стр. 5). Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 2052/2003 (ОВ L 305, 22.11.2003 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ III СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ РАЗДЕЛ I: МЕСО ОТ ДОМАШНИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ

1. Месото може също да бъде обезкостено и нарязано преди да достигне температурата, посочена в точка 2, буква б), когато помещението за разфасовка е в същия обект, където са и помещенията на кланицата. В такъв случай месото трябва да се прехвърли в помещението за разфасовка или директно от помещенията на кланицата, или след период на престой в помещение за охлаждане или замразяване. Веднага след като е нарязано, а при необходимост, и опаковано месото трябва да се охлади до температурата, посочена в точка 2, буква б).

1. Предприятията за хранителни продукти не могат да пускат на пазара месо от животни, подложени на принудително клане, освен ако месото няма специална здравна маркировка, която не може да бъде объркана нито със здравната маркировка, предвидена в Регламент (ЕО) № 854/2004, нито с идентификационната маркировка, предвидена в приложение II, раздел I към настоящия регламент. Такова месо може да се пусне на пазара само в държавата-членка, където се извършва клането, и в съответствие с националното ѝ законодателство.

РАЗДЕЛ II: МЕСО ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ И ЛАГОМОРФНИ

1. Кафезите за доставяне на животните в кланицата и различните модули, ако се използват такива, трябва да са направени от неръждаем материал, който лесно се почиства и дезинфекцира. Незабавно след изпразването им, а при необходимост, и преди повторно използване, всички съоръжения, използвани за събиране и доставяне на живи животни, трябва да се почистят, измият и дезинфекцират.

1. Те трябва да разполагат с надлежно оборудвано заключващо се съоръжение, а при необходимост, и стая, която да се използва единствено от ветеринарната служба.

предприятията за хранителни продукти трябва да осигурят отделни помещения за целта.

1. Клането на болни или заподозрени животни и животни, заклани като мярка за изкореняване на заболяване или по контролни програми, не трябва да става в обекта, освен когато е получено разрешение от компетентния орган. В такъв случай клането трябва да се извърши под официален надзор и да се предприемат стъпки за предотвратяване на замърсяване; помещенията трябва да се почистят и дезинфекцират преди да бъдат използвани отново.

1. Откритото месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от опакованото месо, освен ако е съхранявано и транспортирано по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване и транспортиране не могат да бъдат източник за замърсяване на месото.

РАЗДЕЛ IV: МЕСО ОТ ДИВЕЧ

1. Компетентният орган следва да насърчава организациите на ловците да организират такова обучение.

1. Правилата, предвидени в раздел I, глава V, се прилагат за разфасовката и обезкостяването на едър дивеч.

РАЗДЕЛ V: МЛЯНО МЕСО, МЕСНИ ПОЛУФАБРИКАТИ И МЕХАНИЧНО ОТДЕЛЕНО МЕСО (МОМ)

1. разполагат със съоръжения за дезинфекция с гореща вода с температура над 82 °C или алтернативна система с равностоен ефект.

за другите животни, костите на главата, ходилата, опашката, бедрената кост, големия пищял, фибулата, раменната кост, лъчевата кост и лакътната кост.

1. Мляното месо, месните полуфабрикати и МОМ не трябва повторно да се замразяват след размразяване.

не са необходими регистрационни документи, ако има разрешение от компетентния орган.

1. Предприятията за хранителни продукти, които управляват трансферни зони, трябва да поддържат постоянна документация относно източника на живи двучерупчести мекотели, периодите на трансфер, използваните трансферни зони и последващото местоназначение на партидата след трансфера за проверка от страна на компетентния орган.

1. В допълнение, пречиствателните басейни в пречиствателните центрове трябва да са подходящи за обема и вида на продуктите, които ще се пречистват.

1. Изискванията, предвидени в точки 1 и 2 се прилагат също и за диспечерските центрове, разположени на кораби. Мекотелите, обработвани в тези центрове трябва да са с произход от производствена зона от клас А или от трансферна зона.

за azaspiracids, 160 еквивалентни микрограма azaspiracid на килограм.

1. Опаковките с живи двучерупчести мекотели, оразмерени за консумация от едно лице, трябва да се затворят и да останат затворени след напускане на диспечерския център и до представянето им за продажба на крайния потребител.

1. Търговецът на дребно трябва да запази етикета прикрепен към опаковката с живи двучерупчести мекотели, които не са в опаковки, оразмерени за консумация от едно лице, за срок от 60 дни след разделяне на съдържанието.

транспортирането на рибните продукти, чиято природа не е съществено променена, включително и на живите рибни продукти, от мястото на производство до първия обект по местоназначението им.

1. Когато се прави замразяване в солена вода на цели риби, предназначени за консервиране, температурата на продукта трябва да достигне най-много –9 °C. солената вода не трябва да бъде източник за замърсяване на рибата.

1. Предприятията за хранителни продукти трябва да сътрудничат на компетентните органи в тази област за да им дадат възможност да извършват официалните проверки в съответствие с изискванията на Регламент (EО) № 854/2004, по-специално относно процедурите за уведомление за свалянето на брега на рибни продукти, които компетентният орган на държавата-членка, под чийто флаг пътува корабът, или компетентният орган на държавата-членка, в която рибните продукти са свалени на брега, могат да счетат за необходими.

1. При пускане на пазара на рибните продукти, посочени в точка 1, те трябва да се придружават от документ, издаден от производителя и указващ през каква преработка са минали продуктите, освен когато рибните продукти се доставят директно на крайния потребител.

След отстраняването на черупките и външните обвивки сварените продукти трябва незабавно да бъдат замразени или да бъдат охладени възможно най-бързо до температурата, предвидена в глава VII.

1. Рибните продукти, съдържащи биотоксини като например ciguatoxin или мускулно-паралитични токсини, не трябва да се пускат на пазара. Но могат да се пускат на пазара рибни продукти, получени от двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги ако са произведени в съответствие с изискванията на раздел VII и отговарят на стандартите, предвидени в глава V, точка 2 на упоменатия раздел.

предназначен за повторна употреба може да бъде лесно почистен, а при необходимост, и лесно дезинфекциран.

Рибните продукти, съхранявани живи, трябва да се съхраняват при температура и по начин, които нямат неблагоприятно въздействие върху безопасността на храните или тяхната годност.

РАЗДЕЛ IX: СУРОВО МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

1. Когато суровото мляко не отговаря на изискванията на точки 3 или 4, предприятието за хранителни продукти трябва да уведоми компетентния орган и да вземе мерки за коригиране на състоянието.

1. Когато млякото не отговаря на критериите, предвидени в точка 1, предприятието за хранителни продукти трябва да уведоми компетентния орган и да вземе мерки за коригиране на състоянието.

Запечатването на потребителските опаковки трябва да стане веднага след като се напълнят в обекта, където се извършва последната топлинна обработка на течните млечни продукти, с помощта на запечатващи устройства, които предотвратяват замърсяването на продукта. Запечатващата система трябва да е проектирана по такъв начин, че след отваряне да има ясни и лесни за проверка доказателства, че опаковката е отворена.

1. Изискванията на точка 1 се прилагат за продукти, предназначени за търговията на дребно. Терминът „етикетиране“ включва всяка опаковка, документ, табелка, етикет, пръстен или яка, които придружават или правят позоваване на такива продукти.

РАЗДЕЛ X: ЯЙЦА И ЯЙЧЕНИ ПРОДУКТИ

1. Яйцата трябва да бъдат доставени на потребителя най-много за 21 дни след като са снесени.

РАЗДЕЛ XII: СТОПЕНИ ЖИВОТИНСКИ МАЗНИНИ И ПРЪЖКИ

1. Изискваните по точки 1 и 2, буква а) хладилни съоръжения не са необходими, ако договорите за доставката на суровини гарантират, че суровините никога не се съхраняват или транспортират без активно замразяване по друг начин, освен предвидения в глава II, точка 1, буква г).

1. По смисъла на настоящия раздел „дъбене“ е втвърдяването на одрани кожи като се използват растителни дъбилни вещества, хромиеви соли или други вещества като например алуминиеви соли, железни соли, силициеви соли, алдехиди и хинони или други синтетични втвърдители.

1. Когато предприятие за хранителни продукти, което произвежда желатин, съблюдава изискванията, които се отнасят за желатин, предназначен за човешка консумация, по отношение на целия желатин, който произвежда, то може да произвежда и съхранява желатин, който не е предназначен за човешка консумация, в същия обект.

Когато в тези помещения се съхранява и/или преработва суровина, която не съответства на изискванията на настоящата глава, тя трябва да е отделена от суровината, която съответства на изискванията на настоящата глава през периода на получаване, съхраняване, преработване и експедиране.

1. Суровините трябва да се транспортират и съхраняват охладени или замразени освен ако не бъдат преработени до 24 часа от заминаването им. Но обезмаслени и изсушени кокали или костен колаген, осолени, изсушени и избелени с вар дебели кожи и дебели и други кожи, третирани с основа или киселина могат да бъдат транспортирани и съхранявани при температурата на околната среда.

1. Когато предприятие за хранителни продукти, което произвежда колаген, съблюдава изискванията, които се отнасят за колаген, предназначен за човешка консумация, по отношение на целия колаген, който произвежда, то може да произвежда и съхранява колаген, който не е предназначен за човешка консумация, в същия обект.

10 ppm

Върху обвивките и опаковките, които съдържат колаген, трябва да е изписан изразът „колаген, годен за човешка консумация“ и да е посочена датата на производство.