Чл. 19

Член 19 Компетентност и наказателно преследване

1. Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 — 12 и в член 14, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия; б) престъплението е извършено на борда на плавателен съд под нейното знаме или на въздухоплавателно средство, регистрирано в същата държава; в) извършителят е неин гражданин или пребивава постоянно на нейна територия; г) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; д) престъплението е извършено срещу институциите или населението на въпросната държава членка или срещу институция, орган, служба или агенция на Съюза със седалище в тази държава членка. Всяка държава членка може да разшири своята компетентност, ако престъплението е извършено на територията на друга държава членка.

1. Всяка държава членка може да включи в обхвата на своята компетентност предоставянето на обучение с цел тероризъм, посочено в член 7, когато извършителят предоставя обучение на нейни граждани или на лица, постоянно пребиваващи на нейна територия, в случаите, когато параграф 1 от настоящия член не е приложим. Държавата членка уведомява Комисията за това.
2. Когато дадено престъпление попада в компетентността на повече от една държава членка и всяка от заинтересованите държави членки може законосъобразно да започне наказателно преследване на основание на едни и същи факти, заинтересованите държави членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу извършителите на престъплението с цел, ако е възможно, наказателното производство да се проведе в една държава членка. За целта държавите членки могат да се обърнат към Евроюст, за да улеснят сътрудничеството между своите съдебни органи и координацията на техните действия.

Отчитат се следните обстоятелства: а) държавата членка е тази, на чиято територия е извършено престъплението, б) държавата членка е тази, чийто гражданин е извършителят или където извършителят пребивава постоянно, в) държавата членка е държавата на произход на жертвите, г) държавата членка е тази, на чиято територия е открит извършителят.

1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност във връзка с престъпленията по членове 3 — 12 и член 14, в случай че откаже да предаде или да екстрадира в друга държава членка или трета държава лице, което е заподозряно или осъдено за някое от тези престъпления.
2. Всяка държава членка гарантира, че нейната компетентност обхваща случаите, в които престъпленията по членове 4 и 14 са извършени изцяло или частично на нейна територия, без оглед на това къде терористичната група е установена териториално или осъществява своята престъпна дейност.
3. Настоящият член не изключва упражняването на компетентността по наказателноправни въпроси, предвидена от държавата членка в съответствие с националното ѝ право.