Чл. 17

Член 17 Заетост

1. Държавите членки гарантират, че кандидатите имат достъп до пазара на труда не по-късно от шест месеца от датата, на която е била регистрирана молбата за международна закрила, при условие че не е било взето административно решение от компетентния орган и забавянето не може да бъде вменено в отговорност на кандидата.

Когато държавата членка е ускорила разглеждането на основателността на молбата за международна закрила в съответствие с член 42, параграф 1, букви a)—е) от Регламент (ЕС) 2024/1348, достъп до пазара на труда не се предоставя, или ако вече е предоставен, се отнема.

1. Държавите членки гарантират, че кандидатите, които имат достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, имат ефективен достъп до пазара на труда в съответствие с националното право.

По съображения, свързани с тяхната политика на пазара на труда, включително във връзка с равнището на младежката безработица, държавите членки могат да проверяват дали конкретно свободно работно място, което работодател възнамерява да запълни с кандидат, имащ достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, може да бъде заето от граждани на съответната държава членка или от други граждани на Съюза или от граждани на трети държави и лица без гражданство, пребиваващи законно в тази държава членка. Ако държавата членка установи, че конкретното свободно работно място може да бъде заето от такива лица, държавата членка или работодателят може да откаже наемането на работа на кандидата на това свободно работно място.

1. Държавите членки гарантират, че кандидатите, на които е предоставен достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, се ползват с равно третиране като техните собствени граждани, що се отнася до:

а) условията за заетост, включително минималната възраст за наемане на работа, и условията на труд, включително заплащането и уволнението, работното време, отпуските и почивните дни, както и изискванията във връзка със здравето и безопасността на работното място; б) свободата на сдружаване, на принадлежност и на членство в организация, която представлява работниците или служителите, или в организация, чиито членове упражняват определена професия, включително ползите, които предоставят тези организации, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност; в) образованието и професионалното обучение, включително курсове за обучение за усъвършенстване на уменията, практически професионален опит и услуги за професионално ориентиране; г) признаването на дипломи, свидетелства и други удостоверения за формална квалификация в контекста на съществуващите процедури за признаване на чуждестранни квалификации; и д) достъп до подходящи схеми за оценка, валидиране и признаване на резултатите от предходно обучение и опит на кандидатите.

1. Държавите членки могат да ограничат равното третиране на кандидатите, които имат достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1:

а) по отношение на параграф 3, буква б), като не ги допускат до участие в управлението на органи, уредени от публичното право, и не им позволяват да заемат публична длъжност, уредена от публичното право; б) по отношение на параграф 3, буква в), като се изключват: i) безвъзмездни средства и заеми, свързани с образованието и професионалното обучение, и плащането на такси в съответствие с националното право по отношение на достъпа до университетско образование или образование след средното образование; и ii) образованието и професионалното обучение, което не се предоставя в рамките на съществуващ трудов договор, включително когато те се предоставят за целите на насърчаването на заетостта; в) по отношение на параграф 3, буква г) или д), като не предоставят равно третиране в продължение на най-малко три месеца след датата, на която молбата за международна закрила е била регистрирана.

1. Държавите членки гарантират, че кандидатите, които са в трудова заетост или които имат право на обезщетения за социална сигурност въз основа на предходни трудови правоотношения, се ползват от равно третиране със собствените им граждани по отношение на клоновете на социална сигурност, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
2. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010, държавите членки могат да ограничат равното третиране съгласно параграф 5 от настоящия член, като изключат обезщетенията за социална сигурност, които не зависят от периодите на заетост или от вноските.
3. Правото на равно третиране по настоящия член не води до право на пребиваване в случаите, в които правото на кандидата да остане е прекратено с решение, взето в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.
4. За целите на параграф 3, буква г) от настоящия член и без да се засягат член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО, държавите членки улесняват, доколкото е възможно, пълен достъп до съществуващите процедури за признаване на чуждестранни квалификации за кандидати, които не са в състояние да предоставят документи за своите квалификации.
5. Достъпът до пазара на труда не се отнема, докато продължава процедура по обжалване, когато кандидатът има право да остане на територията на държавата членка по време на процедурата и до момента на уведомяване за отрицателно решение по жалбата.