Чл. 26

Член 26 Допустимост на разходите

1. Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, при които са установени специални правила във или въз основа на настоящия регламент.

1. Независимо от параграф 1, допустими за получаване на подкрепа от оперативната програма ОП I са следните разходи:

а) разходите по закупуване на храни и/или основно материално подпомагане; б) когато храните или основното материално подпомагане се закупуват от публичен орган и се предоставят на партньорски организации, разходите за транспортирането на храните или основното материално подпомагане до складовете на партньорските организации и разходите за съхраняване под формата на единна ставка в размер на 1 % от разходите, посочени в буква а), или, в надлежно обосновани случаи, действително възникналите и платени разходи; в) административни разходи и разходи за транспорт и съхранение на партньорските организации като единна ставка в размер на 5 % от разходите, посочени в буква а); или 5 % от стойността на продуктите, пласирани в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1308/2013; г) разходи за събирането, транспортирането, съхраняването и разпределянето на даренията от храни и пряко свързаните с тях дейности на повишаване на осведомеността, възникнали за и платени от партньорски организации; д) разходи за съпътстващи мерки, предприети и декларирани от партньорските организации, които доставят пряко или по линия на споразумения за сътрудничество храните и/или основното материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, под формата на единна ставка в размер на 5 % от разходите, посочени в буква а).

1. Независимо от параграф 1, разходите, които отговарят на условията за подпомагане от оперативна програма, са разходите, направени съгласно член 27, параграф 4, или за непреките разходи, възникнали в съответствие с член 27, параграф 4, единна ставка в размер на 15 % от допустимите преки разходи за персонал.

1. Следните разходи не са допустими за получаване на подкрепа от оперативната програма:

а) лихви по дългове; б) предоставяне на инфраструктура; в) разходи за стоки втора употреба; г) данък върху добавената стойност, освен когато той не е възстановим съгласно националното законодателство за облагане с ДДС.