Чл. 3

Член 3 Критерии за определяне на централно звено за контакт

1. Приемащите държави членки могат да изискват от издателите на електронни пари и от доставчиците на платежни услуги, които имат предприятия на тяхна територия под форми, различни от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за контакт, когато е изпълнен някой от следните критерии:

а) броят на тези предприятия е 10 или повече; б) кумулативният размер на разпределените и изкупените обратно електронни пари или кумулативната стойност на платежните операции, извършени от предприятията, се очаква да превиши 3 милиона евро за една финансова година или е надвишил(а) 3 милиона евро през предходната финансова година; в) информацията, необходима, за да се прецени дали критерият по буква а) или б) е изпълнен, не е предоставена на компетентния орган на приемащата държава членка при поискване и своевременно.

1. Без да се засягат критериите, посочени в параграф 1, приемащите държави членки могат да изискват от някои категории издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги, които имат предприятия на тяхна територия под форми, различни от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за контакт, когато такова изискване е пропорционално на равнището на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с дейността на тези предприятия.

1. Приемащите държави членки основават своята оценка на равнището на риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма, свързан с дейността на тези предприятия, на констатациите от оценки на риска, извършени в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 и други достоверни и надеждни източници, с които разполагат. Като част от тази оценка приемащите държави членки вземат предвид най-малкото следните критерии:

а) риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с вида на предлаганите продукти или услуги и използваните канали за разпространение; б) риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с вида потребители; в) риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с наличието на повече случайни сделки, отколкото бизнес отношения; г) риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с обслужваните държави и географски области.

1. Без да се засягат критериите, посочени в параграфи 1 и 2, приемащата държава членка може, в изключителни случаи, да упълномощи компетентния орган на приемащата държава членка да изисква от издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги, който има предприятия на нейна територия под форми, различни от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, да определи централно звено за контакт, ако приемащата държава членка има разумни основания да смята, че дейността на предприятията на посочения издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги е с голям риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(1) Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7). (2) Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).

10.8.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 203/5