Чл. 21

Член 21 Давностни срокове

1. Държавите членки гарантират, че националните правила, приложими към давностните срокове за предявяване на искове относно равното заплащане, определят кога започват да текат тези срокове, тяхната продължителност и обстоятелствата, при които те могат да бъдат спрени или прекъснати. Давностните срокове не започват да текат, преди ищецът да е узнал или разумно да се очаква, че е узнал за дадено нарушение. Държавите членки могат да решат давностните срокове да не започват да текат, докато нарушението продължава, или преди прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение. Тези давностни срокове са с продължителност не по-малко от три години.
2. Държавите членки гарантират, че давностният срок спира да тече или, в зависимост от националното законодателство, прекъсва веднага щом ищецът предприеме действие, като представи жалба на вниманието на работодателя или като образува производство пред съдебна инстанция, пряко или чрез представителите на работниците, инспекцията по труда или органа по равнопоставеността.
3. Настоящият член не се прилага за правилата относно погасителната давност на исковете.