Чл. 18

Чл. 18.(1) Диагностика на сифилис се извършва чрез:

1. директно откриване на причинителя - микроскопия на тъмно зрително поле, директна имунофлуоресценция и доказване на специфични нуклеинови киселини. За директно откриване на специфични нуклеинови киселини могат да се използват проби от кожни лезии, телесни течности и пресни, замразени или фиксирани в парафин тъканни проби.
2. серологично изследване посредством:

а) нетрепонемни кардиолипинови тестове - Veneral Disease Risearch Laboratory (VDRL), Rapid Plasma regain test (RPR), Toluidine Red Unheated Serum test (TRUST); б) трепонемни тестове - Treponema pallidum Heamagglutination Assay (TPHA), Treponema pallidum particle agglutination (TPPA), Micro-Heamagglutination Assay for Treponema pallidum (MHA-TP), Treponemal Enzyme Immunoassay IgM+IgG+IgA (EIA), Chamiluminewscene Immunoassay (CIA), rapid point-of-care tests (POCTs);

1. специфични антитрепонемни IgM антитяло тестове - EIA-IgM, 19S-IgM-FTA-abs test.

(2) В зависимост от положителния диагностичен тест се извършва потвърдително изследване, както следва:

1. при положителен нетрепонемен тест се извършва потвърждение с трепонемен тест от същия серум;
2. при положителен TPHA, TPPA или MHA-TP тест се извършва потвърждение с нетрепонемен тест със същия серум;
3. при положителен EIA, CLIA или POCTs се извършва потвърждение с TPHA или TPPA тест и с нетрепонемен тест със същия серум;
4. при положителен трепонемен и нетрепонемен тест се извършва задължително и количествен нетрепонемен тест от същия серум.

(3) Всеки положителен резултат от допълнителното потвърдително изследване по ал. 2 се потвърждава или отхвърля чрез ново потвърдително изследване. (4) При реактивен резултат от трепонемен и нетрепонемен тест, ако има клинично подозрение за сифилис, ново серологично изследване се извършва след 3 месеца.