Чл. 11

Член 11 Изисква се разрешение за всякакъв трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение

1. IV. За изделията с двойна употреба, описани в приложение IV, част 2, не се издава генерално разрешение.

Всяка държава членка може да наложи разрешителен режим за трансфера на други изделия с двойна употреба от нейна

1. територия към друга държава членка в случаите, когато към момента на трансфера:

а) операторът или компетентният орган знае, че крайното местоназначение на въпросните изделия е извън митническата територия на Съюза; б) износът на тези изделия към това крайно местоназначение подлежи на разрешителен режим съгласно член 3, 4, 5, 9 или 10 в държавата членка, откъдето ще бъдат трансферирани изделията, и такъв износ пряко от нейната територия не е разрешен с генерално или глобално разрешение, и в) няма да се извършва обработка или преработка, както са определени в член 60, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, на изделията в държавата членка, в която те трябва да бъдат трансферирани.

Заявлението за разрешение за трансфер съгласно параграфи 1 и 2, се подава в държавата членка, от която ще бъдат

1. трансферирани изделията с двойна употреба.

В случаите, когато последващият износ на изделията с двойна употреба вече е бил приет чрез процедурите на 4. консултация, предвидени в член 14, от държавата членка, от която тези изделия трябва да бъдат трансферирани, разрешението за трансфер се издава на оператора незабавно, освен ако обстоятелствата не са се променили съществено. Държава членка, която приеме законодателство, налагащо разрешителен режим, както е посочено в параграф 2 5. информира без забавяне Комисията и останалите държави членки за взетите от нея мерки. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не предполага прилагане на граничен контрол по вътрешните 6. граници на митническата територия на Съюза, а само мерки за контрол, извършвани в рамките на обичайната процедура на контрол, която се прилага недискриминационно на цялата митническа територия на Съюза.

Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не води до подлагане на трансфера от една държава членка в

1. друга на по-строги ограничителни условия от налаганите при износ на същите изделия към трети държави.
2. Всяка държава членка може чрез националното си законодателство да изисква, за всякакъв трансфер в рамките на Съюза от тази държава членка на изделия, описани в приложение I, част 2, категория 5, които не са описани в приложение IV, на компетентните органи на тази държава членка да се предоставя допълнителна информация относно тези изделия.

L 206/14 Официален вестник на Европейския съюз BG 11.6.2021 г.

1. Съответните търговски документи, свързани с трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, указват ясно, че тези изделия са предмет на мерки за контрол при износ от митническата територия на Съюза. Тези документи включват по-специално договори за продажба, потвърждения на поръчки, фактури или спедиционни бележки.

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗНОС И РАЗРЕШЕНИЕ ЗА БРОКЕРСКИ УСЛУГИ И ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ ГЛАВА III 1. Съгласно настоящия регламент могат да се издават или въвеждат следните видове разрешения за износ: Член 12 а) индивидуални разрешения за износ; б) глобални разрешения за износ; в) национални генерални разрешения за износ; г) генерални разрешения на Съюза за износ за износ на определени изделия за определени местоназначения при специални условия и изисквания за използване както е посочено в раздели А-З от приложение II. Разрешенията, издадени или въведени съгласно настоящия регламент, са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

Индивидуалните и глобалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган

1. на държавата членка, където пребивава или е установен износителят.

Без да се засяга член 2, точка 3, когато износителят не пребивава или не е установен на митническата територия на Съюза, индивидуалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, в която се намират изделията с двойна употреба. Всички индивидуални и глобални разрешения за износ се издават, когато е възможно, в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи на образците, съдържащи се в раздел А от приложение III, в реда, предвиден в тях. Индивидуалните разрешения за износ и глобалните разрешения за износ са валидни за срок от до две години, освен

1. ако компетентният орган реши друго.

Разрешенията за големи проекти са валидни за срок, който се определя от компетентния орган, но за не повече от четири години, освен при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с продължителността на проекта.

1. Износителите предоставят на компетентния орган цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за индивидуално и глобално разрешение за износ, с цел да се предостави пълна информация относно, по-специално, крайния потребител, държавата на местоназначение и крайната употреба на изнасяните изделия.

Индивидуалните разрешения за износ са обвързани със заявление за крайната употреба. Компетентният орган може да освободи определени заявления от задължението за деклариране на крайната употреба. Глобалните разрешения за износ може да бъдат обвързани при необходимост със заявление за крайната употреба. Износителите, които използват глобални разрешения за износ, прилагат ВПС, освен ако компетентният орган сметне това за ненужно поради друга информация, която е взел предвид при обработката на заявлението за глобално разрешение за износ, подадено от износителя. Изискванията за докладване и ВПС, свързани с използването на глобални разрешения за износ, се определят от държавите членки.

При поискване от износителите глобалните разрешения за износ, които съдържат количествени ограничения, се разделят.

11.6.2021 г. Официален вестник на Европейския съюз BG L 206/15 Компетентните органи на държавите членки разглеждат заявленията за индивидуални или глобални разрешения в

1. срок, който се определя от националното законодателство или практика.

6. Националните генерални разрешения за износ: а) изключват от обхвата си изделията, описани в раздел И от приложение II; б) се определят от националното законодателство или практика; те могат да се използват от всички износители, пребиваващи или установени в държавата членка, която издава въпросните разрешения, ако отговарят на условията, определени в настоящия регламент и в допълващото национално законодателство; те се издават в съответствие с указанията, изложени в раздел В от приложение III; в) не се използват, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1 или в случай че износителят знае, че изделията са предназначени за посочените по-горе употреби.

Национални генерални разрешения за износ могат да се прилагат също така за изделията и местоназначенията, описани в раздели А-З от приложение II. Държавите членки уведомяват веднага Комисията относно издадени или изменени национални генерални разрешения за износ. Комисията публикува тези нотификации в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

1. Компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, може да забрани на износителя да използва генерално разрешение на Съюза за износ, ако съществува основателно подозрение относно неговата способност да спази условията на дадено разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите членки обменят информация относно износителите, на които е забранено да използват генерално разрешение на Съюза за износ, освен в случай че компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, определи, че износителят няма да се опита да изнесе изделия с двойна употреба през друга държава членка. Обменът на информация се извършва чрез електронната система, посочена в член 23, параграф 6.