Чл. 21

Член 21 При извършване на формалностите при износ на изделия с двойна употреба в митническото учреждение, което 1. отговаря за обработката на декларацията за износ, износителят предоставя доказателства, че са били получени всички необходими разрешения за износ. От износителя може да бъде изискано да осигури превод на документите, представени като доказателство, на

1. официален език на държавата членка, където се подава декларацията за износ.
2. Без да се засягат правомощията, възложени ѝ съгласно и по силата на Митническия кодекс на Съюза, всяка държава членка има право също, за срок не по-дълъг от сроковете, посочени в параграф 4, да спре процеса на износ от своята територия или, при необходимост, по друг начин да не позволи изделията с двойна употреба, за които има или няма валидно разрешение за износ, да напуснат Съюза през нейна територия, когато:

а) има основания за подозрение, че: i) при издаването на разрешението не е била взета предвид информация, която има отношение по въпроса; или

ii) обстоятелствата съществено са се променили след издаването на разрешението; или б) разполага със съответната информация относно потенциалното прилагане на мерки по член 4, параграф 1. В случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, държавата членка, посочена в същия параграф, незабавно 4. провежда консултации с компетентния орган на държавата членка, който е издал разрешението за износ или който може да предприеме действия съгласно член 4, параграф 1, за да може компетентният орган да предприеме действия съгласно член 4, параграф 1 или член 16, параграф 1. Ако този компетентен орган реши да остави в сила разрешението или да не предприема действия в съответствие с член 4, параграф 1, той дава отговор в срок от 10 работни дни, който срок може по негово искане да бъде удължен до 30 работни дни при изключителни обстоятелства. В такъв случай или ако не бъде получен отговор в срок от 10 или 30 работни дни, според случая изделията с двойна употреба се освобождават незабавно. Компетентният орган на държавата членка, който е издал разрешението, уведомява компетентните органи на останалите държави членки и Комисията.

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, може да разработи насоки за подпомагане на междуведомственото

1. сътрудничество между лицензиращите и митническите органи.